Карл Май - Изборът

За отбелязване е, че Сфакс има забележително красиви цветни, овощни и цитрусови градини. Тук живеят много европейци, предимно французи, италианци и малтийци, което придава на светския живот повече френски характер.

Градината беше уединена, едната й страна граничеше с къщата, а другите три бяха оградени с висок зид. Напразно обикалях за Манди, не бях проверил само в най-отдалечения ъгъл. За да отида дотам, трябваше да прекося малко, осветено от луната свободно пространство. Едва светлината бе паднала върху мен и чух ясен детски глас:

— Ел назрани, ел назрани [21] Християнинът, християнинът! !

Нима това бе малкият Азмар, синът на палача? Не останах задълго в съмнение, тъй като малчуганът притича и ме улови за ръката. Той беше наистина.

— Къде е баща ти? — запитах го.

— Там — отвърна той, посочвайки къщата.

— А Калада, майка ти?

— Ела, ще те заведа.

— Кой е при нея?

— Никой. Сама е.

Не се поколебах да отида при този достойна за съжаление жена. Тя седеше на един камък под плътната сянка на жасмина. Поздравих я, ала тя не отвърна. Страхът да не бъде видяна с мен, бе сковал езика й.

— Извини ме, че се подведох по думите на детето! — помолих я аз. — Случайно ли е, че се срещаме тук така неочаквано? Ще остана само колкото да разбера, каквото ми е необходимо. Какви бяха последиците за теб от нашето посещение?

— Не казах, че съм разговаряла с теб — отвърна тя колебливо. — Гневът на моя повелител се стовари върху брат ми, който ви бе довел у дома. Но е много сърдит и на мен, тъй като в сърдечната си уплаха извиках името на Исус и светата Дева. Това е причината да тръгнем за Кайруан, където трябва да измоля опрощение на вината си чрез Пречистващите сури. Детето ще ми бъде взето, защото вече се моли с «Отче наш», и ще остане в Кайруан за да израсне като благочестив марабут.

— Защо твоят мъж не тръгна директно за Кайруан? Защо прави тази обиколка през Сфакс?

— Налагаше се да предаде едно съобщение до командира на местния гарнизон. Моят повелител винаги отсяда при Манди, затуй и днес сме тук.

— Кога заминавате?

— Рано сутринта, с камили и трима слуги.

— Известно ли е на мъжа ти, че аз и приятелят ми се намираме в Сфакс?

— Не, няма и представа.

— Вече знам достатъчно, благодаря ти! Уповавай се на Бог, който направлява щастието на теб и детето със същата сигурност, с която води и звездите. Остани със здраве! Може би пак ще се видим.

Слугата, който ме насочи към градината, все още бе до вратата. Казах му, че не съм намерил господаря му и заповядах да го уведоми, да не споменава пред Абд ел Фади за нашето присъствие. Сетне се отправих обратно към жилището, което делях с Търнърстик. Преди да изляза, го нямаше, ала сега се бе прибрал.

— Добре дошъл вкъщи, Чарли! Моите сделки са почти към края си и искам сега да правя един излет на двадесет часа път с кон. Ще участваш ли?

— Накъде?

— Грандиозни руини, огромен амфитеатър, борба с лъвове, тигри и слонове, както по времето на римляните.

— Имаш предвид Ел Джем?

— Какво? Познати ли са ти нещата?

— За жалост.

— Освен това една огромна пещера, за съжаление сега затрупана, но все пак заслужава да се види.

— Имаш предвид Магарат ер ра’д, Пещерата на гръмотевицата?

— И тя ли ти е известна?

— Да. Може би дори зная причината за внезапното срутване на пещерата. Там има един подземен водопад, чийто шум бедуините смятат за гръмотевица. Оттам идва и името на пещерата.

— Великолепно, че знаеш всичко това добре! При това положение не се нуждаем от водач. Само двамата, на двадесет часа път през племената на бедуините! Значи съгласен?

Съгласих се естествено. Имах някакво предчувствие. С какво удоволствие бих се притекъл на помощ на Калада! Бях я насочил към Божията добрина. И сега идваше това предложение на капитана. Ако искахме да посетим пещерата и прочутите руини, трябваше да яздим по същия път, по който щеше да мине и палачът. Случайно ли беше?

Търнърстик така се зарадва на съгласието ми, че още на часа тръгна да осигури два добри коня и провизии за из път. На следващото утро бяхме рано готови, но още не биваше да се мятаме на седлата, защото намерението ми бе да дадем известна преднина на палача. Разбрахме, че е заминал на разсъмване, и три часа по-късно бяхме на път.

Добрият капитан се правеше на далеч по-заинтересован от ездата, отколкото бе в действителност. След като остави Сфакс зад себе си, човек се озовава в гола, пясъчна и неплодородна местност. Рядко се среща някоя течаща вадичка, която скоро изчезва в пясъка. По такива места расте трева и бедуините се установяват по тях, докато бъде изпасана. Между Бах Файтун Сакдери и Бах Мерай се простира редица хълмове, принадлежащи на бедуините от племето метелит. Спряхме при тях и научихме, че палачът и свитата му току-що са минали оттук. Скоро го съгледахме. Беше взел за себе си и жената с детето две камили, слугите вървяха пеша. За да изпреварим нашия враг, направихме широк обход, като яздехме в галоп. Тук срещнахме няколко бедни бедуини от племето селас, които се оплакаха, че са принудени да се изселят, тъй като една силна пантера разрежда стадата им.