Карл Май - Разбойнически керван

— Аллах керим — Бог е милостив, а аз съм Хеджан Бей. Този кафила ще стигне до Гат по живо по здраво, ако ми предаде френеца заедно със слугите му. Гяурино, слизай от джемела и ми целуни обувките!

Всички араби отстъпиха назад от нашата група, толкова голям бе страхът им от този човек.

— Въпреки това ти ще унищожиш кервана — възразих най-спокойно. — Този кабир е предател. Той го е повел към Баб ал Гуд, където още тази нощ джумът ще го нападне.

— Лъжеш! — с гръмовен глас извика той.

— Човече, само да си посмял още веднъж да ме наречеш лъжец и ще…

— Агреб — скорпион! Езикът ти е истинска отрова — прекъсна ме той, изпаднал в ярост. — Лъжеш!

Камилата ми стоеше съвсем близо до неговата. Едва бе изрекъл последната дума, когато камшикът ми, изработен от кожа на хипопотам, изплющя във въздуха и шумно го шибна през лицето така, че от носа, устата и страните му рукна кръв. Още в същия миг избягалият пратеник, който се намираше до него, вдигна пушката си и се прицели в мен, но аз го изпреварих — насочвайки револвера си към челото му, натиснах спусъка.

— Познат ли ти е този изстрел на два-три пръста над основата на носа, Удушвачо на кервани? Ти си братът на Хеджан Бей, а аз съм братът на Пехливан Бей. Върви в геената и съобщи на шейтана, че джумът ще те последва!

Вторият ми изстрел улучи и него право в челото. Третият ни противник бе съборен от камилата си от куршума на Корндьорфер, а пък гърдите на четвъртия бяха пронизани от копието на тебуса.

Всичко това ни отне само две-три секунди, тъй че останалите двама, кабирът и шейхът ал джемали, изобщо не намериха време да използват оръжията си. Насочих револвера към тях.

— Предайте оръжията си, иначе куршумът на Пехливан Бей ще ви изяде!

Един знак, даден на Корндьорфер, се оказа достатъчен. Той се приближи до тях и ги обезоръжи.

— Вържи ги, за да не могат да избягат!

Моят сънародник изпълни нареждането ми, а те изобщо не се възпротивиха. «Пехливан Бей» оказа върху тях същото съкрушително въздействие, каквото има и «Хеджан Бей» върху керванджиите. Сега вече можех да започна да ги разпитвам.

— Хей, мъже, слезте от животните и внимателно слушайте как един френец умее да съди разбойниците и предателите на пустинята!

Хората се подчиниха и образуваха кръг около мен и двамата обвиняеми. До този момент Хасан ал Кебир се беше крил зад другите, но ето че сега смелостта му се възвърна. Той извади своята дълга сарас, която изглежда произхождаше от оръжейния арсенал на Метусаил, със заплашителен израз на лицето се изтъпанчи пред пленниците и с гръмовития си бас ги предупреди:

— Чуйте гласа ми и изслушайте думите ми, разбойници такива, убийци, негодници, подлеци, гадна паплач, синове на паплач, потомци и бащи на паплач! Аз съм кабаш от прочутото феркат ен Нураб, а името ми е Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули. Потомците на храбреците ме наричат Джесар Бей, Удушвача на хора, и направите ли нещо, което да не ми хареса, ще ви удуша и смажа. Аллах ви изпрати в ръцете ми и ще наредя да бъдете съдени от този сихди от Алмания, който уби Господаря на земетресението, както и мъжката черна пантера, заедно с нейната жена. Отворете устата си и говорете истината, иначе ще бъдете смазани от гнева ми и унищожени от яростта ми, защото аз съм Хасан ал Кебир!

— Не сме извършили нищо лошо — каза кабирът.- и няма да позволим да ни съди неверник. Ако ни обвинявате в нещо, тогава ни изправете пред кадията и неговия адул (Съдебен заседател, съветник, помощник. Б. нем. изд.). Ще отговаряме на него, но не и на вас.

— Ти ще отговаряш на мен — отсякох аз, — иначе камшикът ми ще ти отвори устата.

— Нямаш право да биеш един правоверен!

— Че кой ли ще ми попречи? Нима камшикът ми не шибна дори и Удушвача на кервани?

— Тези хора няма да го допуснат. Те са мюсюлмани.

— Те са мюсюлмани и знаят закона, който гласи: «кръв за кръв». Ти искаше да ги отведеш на сигурна смърт. Животът ти им принадлежи.

— Водих ги по верния път. Нима не го потвърди и Хеджан Бей?

— А не ми ли каза ти самият, че джумът ще се появи още тази нощ, след като всички заспят?

— Нищо не съм казвал. Ти си неверник и искаш да ни погубиш.

— Не лъжи, кабир! Смъртта протяга ръката си към теб, а Пророкът ни учи: «Ако никога не казваш истината, то кажи я, когато умираш, за да те види Аллах неопетнен!» Ние сме близо до Баб ал Гуд, а Гат се намира на север оттук. Ти чу, че аз съм брат на Пехливан Бей, който е по-могъщ от джума. И той, и аз притежаваме един дух, който ни казва всичко, каквото пожелаем да знаем. Ето, виж го! Той живее в тази малка кутийка и аз ще го попитам: къде се намира Гат?