Карл Май - Разбойнически керван

— Известен ми е. Той не води към Гат, а към Баб ал Гуд.

— Няма да стигнем чак до Баб, а още днес след залез слънце ще спрем да бивакуваме сред Пясъчното море. И тогава ще дойде Бея.

— Бея ли? А той не чака ли в онзи далечен дуар, където беше попаднал под лапите на Господаря с голямата глава?

— Не ти ли каза, че съществуват двама Хеджан Бея, които са братя?

Това беше значи обяснението за факта, че разбойникът се появяваше с такава бързина в най-различни местности! Бях имал възможност да заловя единия от братята и го бях изпуснал. Но затова пък трябваше с толкова по-голяма сигурност да сложа ръка на другия!

— Нямахме време за много приказки — отвърнах аз. — Бея знае ли къде ще намери този кафила?

— Той го очаква вече от няколко дни. Когато всичко живо заспи, той ще се приближи, за да говори с мен и да му кажа какъв е броят на керванджиите. Джумът е силен, сихди, и Хеджан Бей няма да срещне съпротива. Но възможно е да се появи един враг, който е по-страшен от всяка друга опасност. Ще ни подкрепиш ли с десницата си и срещу него?

— По всяко време ръката ми е готова да помогне на моите приятели — отговорих двусмислено аз. — И кой е този върл враг?

— Пехливан Бей. Чувал ли си за него, сихди?

— Кой е той?

— Никой не знае. Тръгни да яздиш през Серира, през Белад ал Гуд, Страната на дюните, през Сахела, и навсякъде ще видиш костите на нашите хора, убити от неговите куршуми. Той се появява навсякъде и въпреки това никой не го вижда. Неговата джемел има осем крака и четири крила, бърза е като светкавицата и не оставя никакви следи. Той не се нуждае нито от храна, нито от вода, а въпреки това е великан, висок колкото трима обикновени мъже. Той е самият шейтан, той е Иблис, непокорният ангел, отказал да се хвърли пред нозете на Адам, и ето че сега броди по земята, за да убива душите на правоверните.

Забавно ми беше да слушам с какви небивали качества кичеше суеверието, а и нечистата съвест на тези араби, моят добър приятел Ботуел, но, разбира се, внимавах много да не оспоря мнението на кабира дори и с една-единствена дума. Името му беше Пехливан Бей, Героя на героите, което показваше достатъчно какво огромно уважение си бе спечелил Емери сред обитателите на пустинята.

— Мислиш ли, че ще се появи? — попитах аз.

— Не знам. Той идва винаги когато са готови куршумите му, отлети в геената. Той познава всяко животно и всеки човек от джума, знае всички наши кладенци и места за почивка. Все още не е бил само в Ал каср (Замък. Б. нем. изд.), защото един благочестив марабут (мюсюлмански отшелник. Б. пр.) го е направил неуязвим срещу всякакви зли духове.

Това беше за мен извънредно важно сведение. Оказа се, че аламата има далеч по-голяма власт и сила, отколкото можех да си представя. Доверявайки се на кораловото късче, непредпазливият кабир се увлече да ми разкрие такива неща, които бяха много опасни за неговия повелител.

Древните римляни са навлизали по-навътре в Сахара, отколкото обикновено се приема. Докато войнствените орди на халифите са връхлитали през Суецкия провлак, пустинята е била залята от едно истинско преселение на народите. В онези древни и средновековни времена в не един и два усамотени оазиса, както и в много отдалечени и по-безопасни yap, са били издигнати различни постройки, изоставени по-късно от хората, тъй че постепенно са били засипани от летящия пясък или пък от тях са останали само развалини, които все пак са доста подходящи за скривалища на разбойническата паплач от пустинята. Вече бях виждал няколко такива кусур (Мн. ч. от каср. Б. нем. изд.) и винаги бях откривал, че между зидовете им или пък наблизо имаше кладенец или някакъв друг водоизточник.

Ако джумът разполагаше тук с някакво подобно убежище, то едва ли се намираше в Баб ал Гуд, а несъмнено трябваше да се търси нейде в Серира и с доста голяма сигурност можеше да се очаква, че никъде другаде, а само там държаха в плен Рено Латреомон. Затова казах:

— Искам да отида при бея в Ал каср. Колко време е нужно на моята хеджина, за да стигне дотам?

— Застанеш ли при Баб ал Хаджар, при Портата на камъните, сихди, и ако оттам продължиш да яздиш право в посоката, накъдето пада сянката ти, веднага щом при изгрев слънце тя стане два пъти по-дълга от цевта на пушката ти, тогава привечер на следващия ден ще стигнеш до Джебел Серир, върху която се издигат зидовете на нашия каср.

Искаше ми се да продължа да го разпитвам, обаче присъствието на водача при кервана изведнъж се оказа твърде необходимо, понеже Хасан Велики беше забъркал голяма каша. Въпреки нареждането ми на първо време да не се обяснява на хората, че пътуват в погрешна посока, той се беше раздрънкал и с шейха ал джемали беше започнал шумен спор, за чието заглаждане извикаха кабира.