Карл Май - Кюрдският кръст

— За мен не! — прекъсна го жената с шумно изхлипване. — Той е мое дете, моето единствено, любимо дете и ще си остане такъв, докато съм жива!

По време на разказа на нейния мъж бях забелязал, че няколко пъти мушна ръка под шамака, за да изтрие навярно тихите сълзи. Но сега вече не можеше да се владее, трябваше да говори и го стори с един късащ сърцето тон.

— Мълчи, жено! — повели й той. — Той подведе и теб. Да не би и ти да искаш да станеш християнка и да се молиш на Разпнатия? Иса е бил пророк и много речовит, но какво представлява той пред Мохамед, пред светеца Али, пред Хасан и Хюсеин! Ако се каниш да защитаваш отцепническия си син, то горко му, когато дойде! Той ме напусна, а сега иска да вземе и жената на моето сърце! Аз знам в какво трябва да вярвам и…

Юсуф Али бе прекъснат от един вик, прозвучал от най-крайния огън. Него викаха. Той стана и се отправи нататък.

— Ходих — заплака жената, — всичко е така, както ти го разказа Юсуф Али, и все пак не е точно тъй, както казва той. Аз съм проляла много, много сълзи за Хасан и Хюсеин, които са били убити, мислейки за Фатима, тяхната майка. Но сега плача за разпнатия Иса, умрял за всички хора, за майката на страдащия, стояла до неговия кръст. Моят син много ми разказва за него и за нея, а аз вярвам в онова, което ми казва, защото го обичам. Много често го преразказвам на моя мъж. Той тайно го скътва в сърцето си, забелязала съм го, понеже от време на време сам подхваща приказка за Иса и Мариях. В неговата душа е припламнал спор, ала Мохамед за него все още е по-могъщ от Спасителя. Но аз тайно се моля на Бога той да победи Мохамед и да помогне на бащата на моя син да достигне яснотата, която аз смятам за вечната истина. О, Господи, о, Господи, кого води той!

Отправих поглед натам, където посочи. Стоеше като вцепенена — дали от уплаха, или от радост, не можеше да се каже. Мъжът й се връщаше, а до страната му крачеше друг, когото не можех ясно да различа. Огньовете много трепкаха. Кюрди и кюрдки идваха след тях. В този миг Фатима Мариях извика:

— Моят син, моят син! Това е той, да, той е!

Спусна се към него, обгърна го с ръце и го притегли към сърцето си. Зрителите се поотдръпнаха, защото майка и син се целунаха, и то публично, което при мохамеданите е непростим грях спрямо добрите нрави.

Юсуф Али бързо я дръпна и ги раздели гневно, извиквайки:

— Какви ги вършите? Какво ви хрумна! Дотолкова ли сте забравили правилата на нашата вяра, та правите такива зрелища на хората? Ела, сине, и поздрави най-напред този чуждоземен ефенди, който спаси живота на твоята майка! После ще си поговорим двамата сериозно.

Бутна сина си към мене. Той ме поздрави и попита:

— Какво се е случило с майка? В опасност ли се е намирала?

— Да, трябваше да бъде разкъсана от кучетата на мир махмалли — отвърнах аз. — Но тя самата може да ти разкаже.

Тук се намеси Юсуф Али:

— Сега ми отговори на един въпрос. При патрика ли ще останеш, или ще си дойдеш при нас?

Беше скръстил ръце на могъщите гърди и стоеше високо изправен пред сина, който се учуди, наистина, че вместо «добре дошъл» му бива отправян такъв въпрос, но веднага отговори спокойно:

— С удоволствие бих си дошъл при вас, татко, но това вече не е възможно.

— Не е възможно? Защо?

— Защото вие трябва да дойдете при мен.

— Ние…? Да не би при патрика?

— Да. Той ме изпрати да ви забера. Вие сте бедни и живеете мизерно в тези гори. Аз копнеех да мога да се грижа за вас и това сега ми е по възможностите. Патрика ме направи на първо време свой катиб [16] Катиб — писар — б.а. . Там имам хубаво голямо жилище и всичко, от което се нуждаете. По-късно нещата още ще се подобрят.

— Подобрят? — попита исполинът подигравателно. — Е, и по какъв начин?

— Защото тогава вече няма да бъда катиб, а… кха… кхасис.

Той не произнесе все пак думата наведнъж, защото кхасис означава свещеник.

— Кхасис! — изкрещя бащата. — Искаш да станеш християнски свещеник! Владика на неверническите кучета! Искаш да се отречеш от исляма?

— Не се гневи, татко, прости ми! Не можех да постъпя другояче. Вече го сторих. Аз съм християнин. Получих Ил Курбан ил мукад’дас ер Ршпас [17] Ил Курбан ил мукад’дас ер Ршпас — Свето причастие на кръщението — б.а. .

— Значи… ти наистина… си станал вече… проклет… гяур? — избухна старият, говорейки откъслечно от ярост.

— Трябваше, татко, трябваше! Аз стоях между Мохамед и Иса бен Мариям. Ден и нощ се борех с двамата. Мохамед ме изостави, ала Иса ме прие в лоното на единствената истина, сиянието на вечното упование, което никого не мами. Аз…