Карл Май - Тайната на Шефака

— Кой беше баща ти? — попитах накрая Утринна зора.

— Той умря, когато бях малко момиче и тъкмо бях научила от него молитвата, но бащата на моята майка ми е разказвал за него. Той е отишъл заедно с други в Стамбул от един далечен град, който се казва Прениз, за да свири заедно с тях на каманче [48] виолина . Аллах не е бил милостив към тях и той тръгва с един ингилиз към Халеп [49] Халеп — Алепо — б.пр. и Мосул. Ингилизът си отишъл, той останал. Станал дженкджи [50] Дженкджи — войник — б.а. на мютесарифа и когато трябвало да воюва срещу абу садман; те го пленили. Останал при тях и дъщерята на моя дядо му станала жена. По-нататък за съжаление не знам нищо.

— Шефака, твоят баща е бил от моята страна. Аз често съм ходил в града, от който той е излязъл. Те го нарече Прениз, но той се нарича Пресниц, и много мъже и жени, момчета и момичета тръгват оттам по далечни страни, за да пеят и свирят на разни инструменти.

— Аллах акбар [51] Аллах е велик! ! — извика тя, изплясквайки ръце. — Ти си виждал града на моя баща? Говориш езика на моята молитва? Ох, сигурно ще можеш да прочетеш и талисмана ми?

— Какъв талисман?

— Бащата на моята майка ми го даде. Той е единственото нещо, което моят баща все още е притежавал от твоята страна и народа си. По него има някакви линии и точки и надпис, който никой не може да разчете.

— Покажи ми го!

Шефака се върна зад паравана. Сигурно носеше „талисмана“ върху сърцето си. Когато излезе отново, ми подаде един лист от бележник, сгънат няколко пъти в увит в четириъгълно парче овча кожа. Разгърнах го и видях… „Аничка от Тарау“, композирана за четири смесени гласа. Колкото и да търсих, не намерих някакъв надпис или име.

— О, Шефака, аз мога да прочета този талисман, той е написан на матерния ми език. Само че той не трябва да се изговаря, а да се пее. Да ти го изпея ли?

— Ефенди, дано наистина пожелаеш да го сториш!

— Слушай тогава!

Изпях всички строфи на песента. Никога не бях пял с такова удоволствие и с такава всеотдайност както тази проста песничка в йилака на Шери Шир. Когато свърших, цялото друго отделение на къщата и „хармана“ отпред бяха изпълнени с хора. Никой не смееше дума да каже. Силата на немската песен бе грабнала душата на кюрдите, макар да не разбираха текста.

— О, красива Утринна зора — попитах, — да ти разкажа ли за красивата страна, за добрия народ на твоя баща? Да ти изпея ли още много други песни, които той е пял и свирил на каманче?

Сините й очи просветнаха в признателен поглед.

— О, ефенди, стори го и аз ще се моля за теб на Аллах и Пророка, докато съм жива!

— Да, стори го, ходих! — помоли Хамза Мертан, мъжът на красивата внучка на немското отечество. — Ти ще ни преведеш думите на талисмана и ще бъдеш гост на нашето племе, докато ти харесва.

Този мъж и тази жена се бяха обикнали. А и кой ли не би обикнал Шефака, Утринната зора! Старият Герой лъв също се надигна. Улавяйки ръката ми, той помоли с висок глас:

— Ходих, жената на моя син те нарича ефенди. Да, ти си Кара бен Немзи ефенди, един велик учен и храбър воин, който не познава страх и малодушие. Ти си достоен да бъдеш приет сред сипах [52] бранник, поборник на себари. Ти пощади живота на кюрдите, макар че те предадоха, а после бяха в ръката ти. В твоята страна сигурно живеят мъдри мислители, дръзки ратници, милостиви победители и много красиви, верни жени. Песните на твоя народ са нежни като шепнещ лист и могъщи като ревящ лъв. Ти трябва да ни разкажеш за тази страна и за този народ. Ще бъдеш наш миван, гост, и никой няма да докосне косъм от главата ти. Ние се домогвахме до твоя араб и до оръжието ви, но те ще си останат при теб, а когато си тръгнеш от нас, ще те придружим през планини и долини, заклевам ти се!

Оттогава минаха много години, но и днес, когато чуя да ломоти някой сладък детски глас, си спомням за онази вечер в страничната долина на Заб. Спомнят ли си от време на време също за мен онези себариски воини, онази очарователна жена? Ходех те б’елит, на Шефака [53] Бог да те пази, о, Утринна зора! !

© 1997 Любомир Спасов, превод от немски

Karl May

Schefakas Geheimnis,

Сканиране и разпознаване: Неизвестен любител на автора

Редакция: BHorse, 2009

Издание:

Band 48. Das Zauberwasser. Karl May Verlag, Bamberg

Свалено от „Моята библиотека“ http://www.chitanka.info/lib/text/14569

Последна редакция: 2009-11-09 22:00:00

Господ да те пази; мир и милосърдието на Властителя да бъдат с теб!)