Карл Май - Тайната на Шефака

Той се посмути, но бързо се окопити и отговори:

— Кой има правото тук да пита „Ту ки-е?“ [19] Кой си? , ти или аз?

— Аз единствено, защото ти добре знаеш кой съм, но аз — не!

Изговорих тези думи с твърд глас и се заиграх с карабината „Хенри“. Бях доказал на ширвани-кюрдите, че тази многозарядна пушка е опасно оръжие, и бях убеден, че пратениците са обърнали специално внимание на себари върху пушките ни и са ги предупредили. Лекият намек оказа своето въздействие, защото мъжът отговори:

— Аз съм малкоегунд на бивака, разположен отвъд планините, и ме наричат Шери Шир [20] Шери Шир — Герой лъв — б.а. .

— Ти имаш едно чудесно име, защото един герой е гостолюбив, а в силния лъв няма притворство. Мелеф сигурно те е уведомил, че желая да пристъпя като гост в твоя йилак [21] Йилак — лятно жилище — б.а. . Ще ти заплатя всичко, от което имам необходимост, а на утрото ще си продължа с мир.

— Лъжеш се. Мелеф ме извести, че ти си гяур, който омърсява жилището на истинския вярващ. Ти ще видиш нашия бивак, но само като пленник.

— При това положение позволи да говоря първо с Мелеф!

Видях, че ширвани-кюрдите са навлезли във водата, и реших незабавно да се възползвам от това обстоятелство, показвайки на себари колко са опасни нашите оръжия. В миг обърнах коня и препуснах към реката. Халеф ме последва, зад него се понесе йесиди и на края себари те. Мелеф беше най-предният във водата.

— Назад, гамси [22] Гамси — предател — б.а. — викнах му аз, — иначе ще се нагълташ с вода!

Мелеф не се вслуша в думите. Вдигнах карабината. Човешка кръв не исках да проливам. Първият ми куршум улучи коня му някъде в областта на окото. Той изчезна заедно с него. Два, три, шест пъти стрелях със същия успех. Лишените от седла ездачи заплуваха уплашено към отвъдния бряг, а другите не се чудиха дълго да ги последват. Всичко това се случи за не повече от минута. Халеф междувременно бе вдигнал своята двуцевка, за да ми прикрива гърба от себари, но те предпазливо бяха спрели на известно разстояние. Сега се обърнах отново към техния малкоегунд:

— Шест коня, без да зареждам. Видя ли? Ако исках, можех да застрелям всичките — и конете, и мъжете. Необходимо е само да вдигна тюфенка [23] Тюфенк — кремъклийка — б.а. си, за да сваля когото си искам от вас от неговия хасп [24] Хасп — кон — б.а. . Отбележете си това! Вашите оръжия не ме плашат, защото който пръв ни застраши, пръв и ще умре. Аз не дойдох като душман [25] Душман — враг — б.а. при вас и поради това няма защо да се страхувате от нас. Исках да ям от вашия хляб и да пия от водата ви. Но след като отказвате на гладния и жадния онзи мерхамехт [26] Мерхамехт — милосърдие — б.а. , който Пророка е повелил на всички вярващи, копитата на нашите коне ще се отвърнат от вас. Аллах да даде добро здраве на вас и вашите деца!

По време на тези думи предпазливо бях заредил отново карабината — процедура, която кюрдите не познаваха. Сега обърнах коня надясно. Те бързо ми препречиха пътя и предводителят каза:

— Ходих, ти си един голям герой и ще дойдеш с нас!

— Не. Пленник на себари аз няма да стана.

— Ние няма да ви пуснем.

— Мислиш, че се страхуваме от някакви си келехшан [27] Келехшан — разбойници — б.а. ? Нашите коне бързо ще ни пренесат през вас. Погледни жребеца ми и ще повярваш!

Бях видял възхитените погледи, които Шери Шир едва съумяваше да отклони от животното. Всъщност беше опасно да обръщаме специално внимание върху него на тези общоизвестни конекрадци.

— Ти сам ли си отгледал арапа? — попита той.

— Не. Подарък ми е.

— Ходих, такъв кон никой човек не подарява!

— Мисли каквото искаш!

— От кого го имаш?

— От Мохамед Емин, шейха на хаддедихните от племето шаммар, който падна по-късно в битката.

Шери Шир подскочи на седлото.

— Рих [28] Рих — вятър — б.нем.изд. ли се казва жребецът? — запита.

— Да.

— Господарю, тогава ти си чуждоземецът, който е взел участие в гибелното сражение в долината Дерадж и получил от другата страна на реката коня като подарък?

— Да.

— А този мъж е хизмикиринът, когото си имал при себе си?

— Сега той е мой приятел.

— Позволи при това положение да говоря с хората си!

— Стори го!

Кюрдите подхванаха тих, оживен разговор. Не можех да разбера и сричка, но наблюдавах физиономиите им. Предводителят, изглежда, бе променил враждебното си отношение към нас. Говореше ревностно на хората си и най-сетне явно успя да ги спечели за своето становище, защото се обърна към мен: