Моят дребен Халеф обичаше малко да ги поразтяга, но въпреки това знаех, че във всяко отношение мога да разчитам на него.
Той отвори отново уста, за да продължи собственото си превъзнасяне, но бе прекъснат от нашия придружител.
Бяхме напуснали шерваниското село при първата утринна дрезгавина и придружени донякъде от неговия повелител. Изтокът постепенно бе просветлявал и сега първият лъч на слънцето се стрелна покрай нас, за да облее с бляскава светлина талазите на Заб. Водачът скочи от коня, коленичи с отправено към утрото лице и извика с разперени, ръце:
— Иа Шемс, иа Шемс, иа Шемс [11] О, Слънце, о, Слънце, о, Слънце!
!
Остана коленичил, докато огненото кълбо напълно се издигна на небосклона. После стана. Бях изненадан и сега се обърнах с въпрос към него:
— Йесиди [12] Йесиди — поклонник на Дявола — б.а.
ли си?
— Така ни наричат, о, господарю — отвърна той и след кратка пауза добави: — Сега сигурно повече няма да ми се доверяваш?
— Как стигна до този въпрос?
— Никога ли не си чувал колко лошо говорят хората за нас?
— Често съм чувал, но въпреки това ти вярвам. Сред йесиди аз съм срещал повече добри хора отколкото сред следовниците на Мохамед и техните шейхове и кавали са ми приятели.
Той ме погледна изненадано.
— Ходих, ти познаваш главатарите и жреците на йесиди!
— Да. За Големия празник бях в Баадри и гост в Шейх Ади.
— Прощавай, о, господарю. За Големия празник мюсюлманин не бива допускан.
— Аз съм християнин. Но хаджи Халеф е мерд ел ислюм и въпреки това бе допуснат.
Видях невярващата физиономия на йесиди и измъкнах моя мелек та’ус, който носех окачен на шнур на врата под дрехата си. Едва съгледал малката фигурка, той се провикна удивен:
— Мелекта’ус, който получават само най-големите довереници на мир шейх кхан! Господарю, ако ти наистина си християнин, то името ти е Кара бен Немзи ефенди!
— Така ме наричат в тези страни.
— Значи ти си чуждоземецът, който се би заедно с нашите навремето срещу войниците на мютесарифа на Мосул?
— Да. На сбогуване мир шейх кхан ми даде мелек та’уса като разпознавателен знак, ако се нуждая от услугите на някой йесиди.
— Ходих, всеки йесиди с готовност ще даде живота си за теб, като съгледа този скъпоценен знак. Заповядай какво да сторя и аз ще сторя всичко!
— От теб желая само благополучно да стигнем до себари-кюрдите.
— Това ще стане, о господарю. Ето я Бююкзаб, а там до брега лежи един келлек, който ще ни пренесе през водата.
— Кому принадлежи салът?
— Малкоегунд го направи, но всеки жител може да го ползва.
— Никой друг?
— Никой.
— Значи преди нас тук са се прехвърлили жители на селото?
— Днес?
— Да. Виж тук пресните следи от два коня! Келлекът е лежал вдясно, а ездачите са слезли там. Влажните стръкове почти са се изправили — били са стъпкани преди около час. Каква работа имат двамата там отсреща? Реката образува границата. Следователно те могат да отидат само при кюрдите себари. Защо тези хора не са яздили с нас?
— Ходих, това сигурно са били мъже от друго село или членове на друго племе, които са намерили сала и са се възползвали от него.
— Не, двамата мъже са от вашето село. Моят спътник ги е забелязал, когато са потеглили с конете.
Той се загледа замислено пред себе си и неволно сложи ръка върху дръжката на ножа, представляващ единственото му оръжие.
— Господарю — рече после, вдигайки искрен поглед, — аз не зная нищо за тази работа. Ти наистина ли ми се доверяваш?
— Да, напълно.
— Възможно е да се намираш в опасност, защото Мелеф обича повече неверността от верността. Вие носите ценни оръжия и други неща, които не могат да се видят и купят по тези места. Докато бяхте наши гости, той не биваше да ви вземе нищо. Сега обаче може да стори каквото му е угодно.
— И какво би било то?
— Мелеф ще предупреди предводителя на себари да ви откажат гостоприемството и двамата ще си поделят сетне нещата, които носите с вас.
— В този случай Мелеф не би трябвало да се е върнал в селото, а да ни следва.
— Така мисля и аз. Какво ще правиш?
— Ще се убедя дали правилно предполагаме и ако е така, ще те пратя обратно.
— Ходих, няма да го сториш!
— Въпреки това ще го сторя. Мелеф е твой господар, ти не бива да предприемаш нищо против неговата воля.
— Той повече няма да ми бъде господар. Мразя ги тези кюрди. Отдавна се канех да ги напусна и да ида на запад, ама не ме пускаха.
— А близките ти?
Читать дальше