Карл Май - Ес Сабби — Прокълнатия

— Тук ми идва една идея. Не би ли било по-добре ти самият да му занесеш парите?

— Не, не! Баща ми няма да ги приеме. Ти трябва да ги занесеш, ти, не аз. Но аз едно мога да сторя, а именно да стоя наблизо, за да можеш, ако усилията ти се увенчаят с успех, веднага да ме повикаш.

— Има ли някое подходящо за целта място?

— Да, аз предварително ще ти го покажа. Колко добре, колко чудесно, че се срещнахме, ефенди! Навярно ще мога да занеса на моята годеница не само заповедта за назначение, но и вестта за помиряването с татко. Кажи дали мога да направя нещо за твое добро, ефенди! Моето приятелство ще ти принадлежи докато съм жив.

— И аз ти предлагам своето, макар че след като се разделим, едва ли някога ще се видим отново. Моето родно място се намира твърде далеч оттук.

— Къде?

— В Алемания, където ти най-вероятно никога няма да дойдеш. Въпреки това винаги ще пазя сърдечен спомен за теб.

Не е трудно да си представи човек, че сега общувахме по по-друг начин отпреди. Той проявяваше оживление, нетипично за един турчин, и за кратко време ми разказа цялото си житие-битие. За жалост, разговорът ни от време на време страдаше от унизителни прекъсвания. Колкото повече наближавахме Богазлаян, толкова повече хора имаше, които го познаваха, и тъй като срещахме само мохамедани, тръгнали на поклонническо пътешествие, тоест верски престараващи се люде, той беше принуден, колкото пъти го разпознаеха, да слуша най-отвратителни ругателства. Ние често се отклонявахме от пътя, за да избегнем по околен път подобни оскърбления. В Богазлаян ханджията дори отказа да го подслони и се наложи повторно да му покажем тенбихите на валията, докато под страх от наказание той прояви готовност да ни даде храна и подслон и се погрижи на следващия ден за три коня. В мен се надигна предчувствието, че ще дойде и нещо още по-лошо.

Не от грижа за нашето благополучие, а от съображение за самия себе си и заради спокойствието на своята къща, ханджията ни обърна внимание, че е уместно да не се мяркаме пред другите гости. Той каза, че салонът бил пълен с поклонници, които щели да останат през нощта тук, и ни отведе до едно оградено от полусрутен кирпичен дувар място, което нарече своя чичек бахчеси, цветна градина. Тук имаше един изсъхнал жасминов храст, едно посърнало лимоново дърво и накрая една роза с две пъпки и няколко гъсеници в тях, а по листата — стотици въшки. Единият ъгъл на градината беше преграден със, старо, често изкърпвано платнище, което вероятно имаше значение на шатра, беседка или нещо подобно. В един от другите ъгли растеше трева в такова количество, че едно питомно зайче би могло да я опасе за пет минути. Това бе турска градина. Въодушевен от това описание, някой немски поет може би ще я възпее в двадесет и четири строфи.

— Ще трябва да спите тук, ако искате да не ви обиждат — рече ханджията, като посочи платнището. — Аз ще ви донеса багажа, а сетне ще се погрижа за храна и вода.

След тези думи той тръгна, понеже му се струваше невъзможно да имаме някакво желание. Що се отнася до мен, щях да спя в тази велелепна «градина» със същото удоволствие както в мръсната къща, а кисракдарът сега не мислеше за нищо друго, освен за помирението със своя баща. Всичко останало му беше безразлично.

След малко съдържателят донесе вещите на спътника ми — моите си бяха при мен — и после вечерята. Тя се състоеше само от една суха и жилава като кожа мекица, полята с гранясал шарлан. Водата се намираше в стомна, изгубила дръжката и половината си ръб, което в Ориента никак не пречеше на съвършенството. Докато оставяше пред нас тези вкусотии, той каза важно:

— Бъдете радостни, че ви приютих тук! Арнаутите току-що питаха пак за вас.

— Кои арнаути? — поисках да знам, тъй като подозрението ми веднага се бе възбудило.

— Дето дойдоха днес следобед. Те още с пристигането си се осведомиха за вас, особено за теб — прибави той, посочвайки към мен. — Те казаха, че не бивало да те приемам, понеже си бил християнин и си искал да се присъединиш към поклонниците, за да опознаеш свещените обичаи и после да ги скверниш.

— Че съм християнин, това е вярно, но си нямам никаква работа с вашите свещени обичаи. Ти не каза ли на тези арнаути, че сме пристигнали?

— Не, още не.

— Тогава изобщо не го прави! Ако се раздрънкаш, ще те донеса на валията, чиято препоръка притежавам. Къде се намират арнаутите?

— В конюшнята, най-отзад, където е спластено сеното.

— Значи са се скрили?

— Да.