Уилбър Смит - Седмият папирус (Том 2)

Четиримата гости вървяха покрай витрините и почти не смееха да продумат. Когато се обръщаха с въпроси към Роян, тя им обясняваше всичко полугласно. Чудесата, които се разкриваха пред очите им, ги държаха в магически плен и не искаха да ги пуснат. Най-накрая малката група застана пред вратата на последната зала — тази, в която се намираха най-ценните и необикновени предмети във фантастичната колекция.

— И като си помисля, че всичко това е само малка част от цялото съкровище на Мамос — прошепна Тесай. — Колко ли още ценности са останали заровени под водите на Дандера. Толкова е вълнуващо, че чакам с нетърпение кога ще продължим с голямото приключение.

— А, забравих да ви кажа! — възкликна изведнъж Мек и по доволната му усмивка разбраха, че изобщо не е забравил, ами е чакал подходящия момент да съобщи важната новина. — От Смитсониън потвърдиха решението си да спонсорират повторното отбиване на реката и провеждането на нови проучвания в гробницата на Мамос. Цялата експедиция ще бъде под егидата на организацията, както и на правителствата на двете заинтересовани страни — Египет и Етиопия.

— Това са страхотни новини — зарадва се веднага Роян. — Гробницата сама по себе си ще представлява един от най-привлекателните археологически обекти на света, а развитието на туризма ще се отрази добре на етиопския бюджет…

— Нека не избързваме — спря я Мек. — Има едно задължително предварително условие.

Изгледа го едва ли не с ужас и попита разтревожено:

— И какво е това предварително условие?

— Настояват начело на проекта да застанеш ти.

Тя плесна с ръце от вълнение и си придаде хем сериозно, хем шеговито изражение.

— Е, като говорим за предварителни условия, нека знаят, че и аз имам такива.

— Може ли да ги научим? — попита Мек.

— Държа лично да назнача своя помощник при разкопките.

Той прихна да се смее:

— Отсега можем да познаем избраника — и потупа бащински Никълъс по гърба. — Само да се пазиш лакомите му пръсти да не докопат нещо ценно! — предупреди той жена му.

Роян обаче нежно прегърна Никълъс през кръста.

— Не можеш да си представиш колко се е поправил. Веднага ще ви го докажа. — И без да пуска мъжа си, поведе гостите в последната зала.

Мек и Тесай замръзнаха на входа от удивление и онемели впериха поглед в голямата стъклена витрина, поставена в центъра на помещението. В единия й край стоеше червено-бялата корона на Горен и Долен Египет, в другия — златната погребална маска на Мамос, блестяща като огледало на светлината на лампите.

Останал зашеметен няколко минути, Мек най-сетне се отърси от шока. Приближи се с бавни крачки до бронираното стъкло и погледна надписа върху месинговата пластинка под експонатите: „Дадено за вечни времена от сър Никълъс и лейди Куентън-Харпър“.

Той се обърна на другата страна и изгледа недоумяващо приятеля си.

— И след всичко това ми държиш сметка защо съм жертвал парите си за каузата? Как можа да се откажеш от собствения си дял, Никълъс?

— Не беше никак лесно — призна той с въздишка. — Просто ми беше поставен деликатен ултиматум от една от страните в сегашния ни разговор.

— Не го съжалявайте горкото момче — засмя се Роян. — Ще има дълго време да си харчи милионите, които Питър Уолш му поднесе на тепсия в Швейцария. Нали продаде и златната корона с кобрата? Не можах да го сваря навреме и да го разубедя.

— Достатъчно сме обсъждали личните ми дела — разсърди се Никълъс. — Слънцето залезе и настана време да пийнем. Доколкото си спомням, зад бара в хотела зърнах бутилка „Лафроайг“. Да отидем да видим не съм ли се заблудил.

Хвана Роян под ръка и бързо се запъти към изхода, а Мек и Тесай се усмихваха на смущението му преди малко.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5945

Издание:

Уилбър Смит. Седмият папирус. Том 2

ИК „Ведрина“, София, 1996

ЮАР. Първо издание

Редактор: Пенка Каридова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 954-404-081-1

Глупак (нем.). — Б.р.

Велики Боже! (нем.). — Б.р.