Уилбър Смит - Седмият папирус (Том 2)

Той си наля уиски в кристалната чаша пред себе си и докато го опитваше с език, за пореден път усещаше сладостта от чувството за собственост. Скоро обаче вътрешният му глас се обади, че нещо липсва. Вдигна дървената фигурка на Таита, която стоеше на бюрото му, и тихичко й заговори, все едно се обръщаше към истинския човек, изобразен на нея.

— Ти си познавал истинската тежест на самотата, нали? — питаше Никълъс древния египтянин. — Знаел си какво значи да обичаш човек, когото никога не ще имаш до себе си.

Остави фигурката на мястото й и надигна слушалката на телефона. Набра международен разговор и изчака сигналът „свободно“ да иззвъни три пъти, преди нечий мъжки глас да му отговори на арабски:

— Тук е кабинетът на директора на отдел „Антично изкуство“. С какво мога да ви бъда полезен?

— Може ли да говоря с доктор Ал Сима — помоли Никълъс също на арабски.

— Ако обичате, не затваряйте. Прехвърлям ви на нейния телефон!

— Доктор Ал Сима на телефона.

Само гласът й го накара да се разтрепери от вълнение.

— Ало, Роян — рече и по настъпилото мълчание позна, че изненадата за нея е била още по-голяма.

— Ти! — промълви накрая Роян. — Не се надявах повече да те чуя.

— Обаждам ти се ей така, да те поздравя за назначението.

— Ти ме измами — тросна му се тя. — Свил си съдържанието на три от сандъците.

— Както е казал мъдрецът, най-лесно се лъжат приятелите… Само те не го очакват. Като че ли ти най-добре се придържаш към принципа…

— И естествено си продал всичко. Носи се някакъв слух, че Питър Уолш бил платил двадесет милиона.

— Тридесет — поправи я. — Но само за синята корона и немеса. Можеш да си ме представиш как си седя в кабинета и гледам третата корона и златната маска във витрината срещу себе си.

— Е, какво, поне можеш да покриеш борчовете си към Лойдс. Сигурно ти е станало широко около врата.

— Ако щеш ми вярвай, но синдикатът Лойдс, където аз съм „име“, тази година постигна много по-добри резултати от предвижданите. В крайна сметка за фалит не е могло да става и дума.

— Както би казала майка ми да ти имам проблемите.

— Половината вече отиде за Мек Нимур и Тесай.

— Е, поне имаш оправдание — в гласа й ясно личаха враждебните нотки. — Това ли е всичко, за което ми се обаждаш?

— Не, имам да ти съобщя нещо забавно. Твоят любим писател Уилбър Смит даде съгласието си да напише под формата на роман цялата история по откриването на гробницата. Ще нарече книгата си „Седмият папирус“. Би трябвало да излезе в началото на другата година. Ще я получиш и ти с автограф от автора.

— Надявам се поне да черпи фактите от извора — отвърна му сухо тя.

Двамата потънаха в мълчание, ала Роян скоро сложи край:

— Имам купища работа пред себе си. Ако нямаш друго какво…

— Всъщност имам.

— Кажи.

— Бих искал да се омъжиш за мен.

Чу как изведнъж дъхът й секва. Едва след секунди му отговори със съвсем различен тон:

— И защо ти е хрумнала такава странна идея?

— Защото едва сега разбрах колко много те обичам.

Тя отново се умълча, след което тихо каза:

— Добре.

— Какво значи добре?

— Значи добре, ще се омъжа за теб.

— И защо се съгласяваш така лесно със странната ми идея?

— Защото едва сега разбирам колко много и аз те обичам, въпреки всичко.

— От летище „Хийтроу“ излита самолет на „Ер Еджипт“ в пет и половина следобед. Ако тръгна веднага с колата, може да го хвана. Но ще пристигна в Кайро късно.

— Ще те чакам на летището, пък ако ще и цяла нощ.

— Тръгвам тогава! — затвори телефона Никълъс и понечи да отвори вратата. Изведнъж се спря и се върна да вземе дървения Таита от бюрото. — Хайде, дърти мошенико — засмя се той победоносно. — Връщаш се у дома… Като сватбен подарък.

Разхождаха се по крайбрежната алея в червеникавия здрач на вечерта. Под тях зелените непроницаеми води на могъщата река криеха тайните на вековете.

Спряха се под руините на големия храм, който Рамзес беше построил в Луксор, може би на същото място, където преди хилядолетия бе стояла огромната ладия на фараон Мамос и бяха стъпвали краката на Таита и неговата красива господарка. Облегнаха се на каменните перила и зареяха поглед из изчезващите в тъмнината хълмове от другата страна на Нил.

Времето отдавна беше изтрило спомена за погребалния храм и голямата алея, построена, за да отведе фараон Мамос по пътя до последния му дом. Други царе бяха строили свои собствени паметници върху техните основи. Никой никога не бе успял да открие гробницата, в която Мамос така и не беше погребан. По всяка вероятност тя се бе намирала в близост до тайния вход към сърцето на скалите, откъдето Дураид Ал Сима беше проникнал в гробницата на царица Лострис, гробница станала известна най-вече с откритите в алабастровите делви десет древноегипетски папируса.