Джеймс Купър - Следотърсача

Следотърсача се сепна, защото видя, че наистина нещо плуваше по реката малко по-нагоре от плитчината, към която бързото течение все повече го изтласкваше. Като се вгледаха по-внимателно, и двамата видяха, че това е човек, и то индианец. Но той бе така маскиран, че от пръв поглед трудно можеше да се познае. Опасявайки се да не би това да е някаква военна хитрост, те започнаха внимателно да следят движението на плувеца.

— Той бута нещо пред себе си, а главата му прилича на плаващ храст! — възкликна Джаспър.

— Индианска хитрина, момчето ми, но честността и доблестта ще възтържествуват над неговото лукавство.

Плувецът бавно се приближаваше и двамата наблюдатели започнаха да се съмняват във верността на първоначалното си впечатление. Едва когато той премина две трети от реката, те разбраха истината.

— Ей Богу, това е Голямата змия — възкликна Следотърсача, без да сваля очи от другаря си. Сполучливото изобретение на Чингачгук така го развесели, че го накара да се смее, докато от очите му потекоха сълзи. — Обвил главата си с храст, сложил рога с барута отгоре, превързал пушката си към пъна, който бута пред себе си, и тръгнал към приятелите си. Ех, колко пъти сме си устройвали такива шеги под носа на проклетите мингоси, жадуващи за нашата кръв, при големия съобщителен път в околностите на Тай!

— И все пак това може да не е Голямата змия, Следотърсачо, не виждам нито една позната черта.

— Позната черта ли? Че кой разпознава индианеца по чертите му? Не, не, момче, аз го познавам по татуировката, само един делауер може да се нашари така. Това е неговата бойна украса. Нима флагът с кръста на Сейнт Джордж 26 26 Става въпрос за стария английски флаг — червен кръст на бяло поле. — Б. пр. не отличава твоята лодка от френските, по които вятърът развява покривки, изцапани с петна от рибени кости и печено еленово месо? Ето виж му очите, Сладка вода. Това са очите на вожд. Но колкото и свирепо да гледат по време на боя, колкото студени и бездушни да ти се струват сега изпод листата — тук Следотърсача докосна с пръст съвсем леко, но красноречиво ръката на събеседника си, — аз съм ги виждал да проливат сълзи като порой. Повярвай ми, под тази цветна кожа се крият истинска душа и сърце, макар да са малко по-различно устроени от душата и сърцето на белите хора.

— Всеки, който познава вожда, не се съмнява в това.

— Зная — отвърна другият гордо, — защото съм делил с него и скърби, и радости. Виждал съм го покрусен от скръб, но запазил мъжеството си, виждал съм го и радостен, и закачлив, защото вождът знае, че жените от неговото племе обичат веселието и шегите. Но тихо! Раздрънках се като същинска клюкарка, Голямата змия има остър слух. Той знае, че го обичам и че винаги го хваля зад гърба му, но делауерите са хора стеснителни и се хвалят като жалки грешници само когато ги завържат на кладата.

В това време Голямата змия доплува до брега, тъкмо там, където стояха двамата му приятели. Той очевидно знаеше къде се намират те, излезе от водата, отърси се като куче и издаде своето обичайно възклицание: „У-у-х!“

Щом Чингачгук излезе на брега, Следотърсача се приближи до него и му заговори на неговия език:

— Чингачгук — каза той с упрек, — благоразумно ли беше сам да нападаш цяла дузина мингоси? Вярно, сърнебойката рядко ми изменя, но не е лесно да се прицелиш чак до отсрещния бряг на Осуиго. Този негодник беше подал само главата и раменете си над храстите и една по-неопитна ръка можеше да сгреши. Трябваше да помислиш, вожде, трябваше да помислиш!

— Голямата змия е мохикански войн — когато върви по военната пътека, вижда само своите врагове. Неговите деди са преследвали мингосите, откакто тече вода на този свят!

— Познавам тази черта на характера ти, познавам я и я ценя. И никой няма да ме чуе да се възмущавам, че някой червенокож е бил верен на своята природа, но благоразумието също подобава на един вожд, както и храбростта. И ако тези дяволи ирокезите не гледаха така улисано падналите във водата индианци, добре щяха да те подредят.

— Какво е намислил да прави делауерът — възкликна Джаспър, като видя, че индианският вожд неочаквано се отдели от Следотърсача и се упъти към брега, очевидно с намерение отново да влезе във водата. — Нима ще бъде така безразсъден да се върне на отсрещния бряг заради някаква дреболия, която навярно е забравил там?