Конн Иггульден - Кръвта на боговете

- Къде си? - извика Брут. Излез! Къде си?

И тогава видя, че легионите, които бе пратил в подкрепле­ние на крилото, започват да се движат странично през собстве­ните си редици. Това бе трудна маневра и го заля вълна на ужас и отвращение, когато видя, че вече е твърде късно. Флангът се рушеше и отстъпващите войници само пречеха на притеклите им се на помощ. Настана пълна суматоха, а врагът ги удари точно тогава, като използва много добре екстраординариите, които атакуваха в галоп и се оттегляха. Настана истинска касапница и черно отчаяние започна да обхваща Брут. Нуждаеше се от Ка­сий, но старецът бе мъртъв. С горчивина си призна, че не може да командва толкова много хора.

С качило се в гърлото сърце даде заповед всички да отстъ­пят сто крачки назад и да оправят строя. Това беше единстве­ният начин да спаси дясното си крило, преди врагът да е уни­щожил шестте сирийски легиона. Когато сигналът зазвуча над равнината, благодари на боговете, че гази команда може да се дава с тръба.

Легионите на Октавиан също знаеха какво означава този сиг­нал и продължиха напред, за да се възползват от момента, макар че центурионите се опитаха да ги накарат да отстъпят в строй. Брут видя как предните му редици се огъват, докато тръбите ре­вяха. Сигналът беше опасно разсейване за уморените мъже. Сто­тици умряха, докато Брут подкара коня си заднешком не иска­ше да обръща гръб на врага. За миг видя празнина между армии­те, но тя моментално се запълни, когато легионите на Октавиан се втурнаха напред, като ревяха и удряха мечове в щитовете си.

Стъпка по стъпка армията отстъпваше заедно с него. Хората му бяха вбесени, че трябва да се изтеглят. Бру г видя как дясно­то крило се подрежда в движение, така че пряката опасност за пробив ог тази страна започна да намалява. В блъсканицата за момент се озова в първата редица. Замахна към нечий шлем и изсумтя от силата на удара и от задоволство, когато войникът падна. Редиците му се построиха пред него и той извика на тръбачите да свирят край на бавного отстъпление.

Тръбите отново зареваха, но дясното крило продължи да отстъпва. Брут изруга, когато видя положението. Трябваше да прати свежи легиони, за да задържи позицията си, но Марк Ан­тоний избра точно този момент, за да се нахвърли отново върху лявото крило.

Вражеските легиони отстъпиха преди Октавиан да успее да им излезе отстрани и той изруга. От екстраординариите му бяха останали само няколко хиляди и копията и оловните им топки бяха свършили. Оставаше им само да следват отстъпле­нието на крилото и да предприемат рехави атаки.

Устата му беше суха, езикът и устните му бяха залепнали. Извика на Агрипа за вода и приятелят му му подаде нова ма­нерка. Той отпи и се изхрачи. Беше плувнал в пот.

Беше видял, че легионите на Брут реагират бавно на всяка нова ситуация, и действаше като обезумял, за да се възползва от тази слабост. Неговите легиони бяха като оси, движеха се на­ляво и надясно, атакуваха едно място, за да проверят реакцията на врага, след което се втурваха към друго, където редиците оредяваха. Октавиан почувства първия признак за победа, кога­то оставеното без поддръжка крило се огъна, но после Бру т се изтегли в строй и биткаГа продължи с ново ожесточение.

Настъпваше през купища мъртви и ранени, някои от кои­то крещяха така ужасно, че собствените им приятели ги до­вършваха с бързи удари в гърлото. Мина покрай един войник с разпран корем и разкъсана броня. Човекът седеше прегърбен, придържаше червата си с окървавени ръце и плачеше, докато някой не го уби с милостив удар.

Битката продължаваше вече часове, а се бяха преместили само на двеста крачки от мястото, от което бяха започнали, дори с оттеглянето, предприето от Брут. Октавиан дишаше теж­ко; беше му дошло до гуша от враг, който не трепва. Не беше в настроение да оценява по достойнство римската храброст и изпрати два почти свежи легиона в центъра, за да огънат про­тивниковите редици с натиска на щитовете си.

Брут прехвърли сили да блокират настъплението и Октавиан незабавно даде заповед Седми Победоносен и Осми Близнаш­ки да атакуват във фланг, като в същото време изтегли екстраординариите в строй. Двата легиона поеха напред, като сканди­раха „Цезар!“ име, което бе всявало паника у врага в течение на цяло поколение.

Брут беше съсредоточил прекалено много сили в центъра и бе хванат неподготвен от внезапния ход. На Октавиан му се стори, че го чува да вика заповеди, макар че врявата от битката достигаше до него от всички страни и не можеше да е сигурен. Крилото отново бе смачкано и касапницата продължи сякаш цяла вечност, преди към позицията да се втурнат свежи под­крепления.