Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

да сторя нещо, чийто резултат

след туй доказал е, че съм грешил

с бездействието си, то туй било е

страх, свойствен на най-мъдрия. Кралю,

това са недостатъци простими

и често съвместими с честността.

Аз моля, ваша светлост, назовете

простъпката ми, ако аз от нея

се отрека, тя, значи, не е моя.

ЛЕОНТ

Добре тогава. Слушай ме, Камило:

нима не си видял (но не, видял си,

освен ако са очните ти лещи

от рог на мамен мъж!), не си ли чул

(но чул си — пред такава явна гледка

мълвата не мълчи!) или помислил

(защото, който туй не си помисли,

изобщо няма мисъл!), че жена ми

ме лъже, шава, кръшка! Ако ти

признаеш туй (а иначе ще трябва

да отречеш, че си човек с човешки

очи, уши и мозък!), ако ти

признаеш го, ще кажеш с мен, че тя е

кобила панаирска, мръсна кучка,

по-долна от най-долната краварка,

която спи с мъже в безбрачно ложе!

Това кажи и после оправдай я!

КАМИЛО

Не мога да остана ням слушател,

когато моята кралица бива

охулвана така! Мой първи дълг е

да защитя честта й. Ни веднъж,

кралю, не сте изричал думи, толкоз

учудващи във вашите уста,

които да повторя ще е грях

ужасен като този, който вие

с тях вършите, дори и да са верни!

ЛЕОНТ

А да си шепнат тайничко е нищо?

Със бузи да се галят? Нос до нос?

Галопа на смеха да спират в миг

с въздишка (верен признак, че честта

на път е да отстъпи)? Крак връз крак

да мятат постоянно, да се гушат

по скритните местенца? Да желаят

часът да е минута, денят — нощ,

и всички, освен тях, да бъдат слепи,

с пердета на очите, та по светло

да могат да мърсуват? Туй е нищо?

Тогава този свят със всичко в него

е нищо, този свод небесен — нищо,

жена ми — нищо, гостенинът — нищо

и нищо няма в тези всички „нищо“,

щом всичко туй е нищо!

КАМИЛО

Господарю,

лекувайте, дорде е още време,

таз болна своя мисъл — тя е пълна

с опасности!

ЛЕОНТ

И тъй да е, аз прав съм!

КАМИЛО

Не сте, кралю!

ЛЕОНТ

Съм! Съм! Ти лъжеш! Лъжеш!

Аз мразя те, Камило, и ти казвам,

че или си подлец, или глупак,

или безволник, който се мотае

между добро и зло и гледа само

да поспечели време! Ако беше

отровена кръвта й, както е

душата й, тя щеше да е мъртва

след четвърт час!

КАМИЛО

И кой я е отровил?

ЛЕОНТ

Кой може освен тоз, на чийто врат

увиснала е като медальонче?

Бохемецът, с когото, ако имах

добри слуги, да бдят за мойта чест,

тъй както бдят за своята изгода,

те щяха да направят туй, което

на него би попречило да прави

онуй, по другото! Да, да, ти, който

си негов виночерпец и комуто,

макар да бе дошъл от низините,

аз дадох сан и почит, за когото

срамът ми на съпруг е явен, както

земята за небето, ти могъл би

да му приготвиш питие, което

ще го приспи навеки, а за мене

ще бъде лек живителен!

КАМИЛО

Кралю,

аз мога да го сторя, при това

не с бързо действие, а в малки дози,

които с нищо няма да подсказват

отравяне; ала не ща да вярвам,

че е възможно във честта на мойта

високоуважавана кралица

да има толкоз грозна пукнатина!

Обичах ви…

ЛЕОНТ

Като не щеш да вярваш,

върви във пъкъла! Нима ме мислиш

с дотам помътен ум, дотам побъркан,

че сам да си измислям тоз позор?

Да си мърся постелята, която,

щом чиста е, ни носи сладък сън,

а, опетнена, е коприва, тръне,

гнездо на стършели; в позор да хвърля

кръвта на принца, своя син, когото

аз считам свой, обичам като свой;

туй всичко — как си мислиш, — без да имам

сериозни доводи? Кой би могъл

дотам да пощръклее?

КАМИЛО

Господарю,

аз трябва да ви вярвам и ви вярвам

и ще изпратя там, където трябва,

Бохемеца, но щом го отстраним,

бъдете към кралицата ни, моля,

какъвто бяхте, заради доброто

на своя син и за да пресечете

езиците във кралските дворци,

с които сте в съюз!

ЛЕОНТ

Тоз твой съвет

съвпада с мойта мисъл: няма външно

да накърня честта й.

КАМИЛО

Щом е тъй,

вървете, ваша светлост, и бъдете

радушен с двамата като на празник!

Аз негов виночерпец съм и нека

не бъда ваш служител, ако мойте

напитки не го свършат!

ЛЕОНТ

Туй е всичко.

Извършиш ли го, имаш половина

от моето сърце; не го ли сториш,

сам свойто презполвяваш!