Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

гоете ни! Безброй добри дела

загниват в семе, щом едно умре

неразгласено. Мъжките похвали

са платата за нас. Една целувка —

и ние ще пробягаме сто мили;

а няма да изминем нито десет

под шпората. Но на въпроса значи:

тоз днес е втори път. Кой бил е първи?

Уместната ми реч сега, ако

не съм ви зле разбрала, господарю,

е имала по-възрастна сестрица.

Дано и тя била е тъй добра!

Кога съм я изрекла. Много искам

по-скоро да я чуя!

ЛЕОНТ

Беше то,

когато трите месеца, стипчиви

от твоето упорство, най-подире

се сгърчиха до смърт и ти ми даде

ръчицата си бяла със словата:

„Навеки ваша!“

ХЕРМИОНА

Да, добра била е.

И в двата случая — така излиза —

постигнала съм хубави печалби:

съпруг завинаги и драг приятел

за още седмица.

ЛЕОНТ (настрани)

Премного жар!

Тъй пламенно разменяне на дружби

напомня за разменяне на страсти!

Сърцето ми играе, ала не

от радост, не! Подобна близост може

да бъде плод на весел нрав, да иде

от живо чувство, от сърдечна щедрост

и да стои добре на този, който

я проявява. Би могла, съгласен!

Но да си галят дланите така,

да сплитат пръсти, както в тоя миг,

да си разменят, като в огледало,

усмивчици и да въздишат, сякаш

тръбят с ловджийски рогове смъртта

на бедния елен, не, туй е близост,

която, Бога ми, не се харесва

на моя разум и на мойто чело!…

Мамилий, ти мой син ли си?

МАМИЛИЙ

Да, татко.

ЛЕОНТ

Така, петлето ми! Да си ми живо!

Я, я се виж — нослето ти тече!

Говорят, че приличало на моя.

Ела да те избършем, капитане!

Рогатият добитък също трябва

да бъде чист! Да, трябва… Още свири

на цитра по дланта му!… Как си, мое

теленце мъничко? Нали си мойто

теленце, а?

МАМИЛИЙ

Щом викате ми тъй.

ЛЕОНТ

Една муцунка още и два рога

на челото ти липсват, за да бъдеш

съвсем като баща си! А съм чувал

за теб да се приказва: „Туй детенце

одрало му е кожата!“ Жени!

Каквото дойде им, това говорят!

Но даже по-лъжливи да са те

от пролетния вятър, от водата,

от плащ, пребоядисван много пъти,

от заровете на играча, който

не знае твое-мое — и тогава

пак щеше да е вярно, че прилича

на мен това хлапенце! Погледни ме

с оченцата си модри, кавалере,

разбойнико чудесни, мръвко сладка

от мойта плът! Възможно ли е, а?

Таз самка, майка ти?… О, плътска страст,

ти целите пронизваш ни и правиш

възможно немислимото, тъй както

във сънищата става… Не! Как може?…

Щом с недействителното се спояваш

и с нищото дружиш — какво тогава

невероятно има в туй, че можеш

да се слепиш, да се чифтосаш с нещо,

което съществува? И туй точно —

без оглед на кое е позволено,

кое не е, ти вършиш го, и аз

го виждам, и умът ми е във треска,

челото ми набъбва!

ПОЛИКСЕН

Какво става

със вашия съпруг?

ХЕРМИОНА

Смутен изглежда.

ПОЛИКСЕН

Кралю, какво ви е? Какво се случи?

Не сте ли болен, братко?

ХЕРМИОНА

По вида ви

бих казала, че гневен сте на нещо.

Така ли е, съпруже?

ЛЕОНТ

Ни най-малко.

Човек понякога издава свойта

природна мекота и се превръща

в забава за по-твърдите от него.

Загледан във чертите на сина си,

със двадесет и три години цели

назад се върнах и видях се малък

по къси гащички, в зелена дрешка

от кадифе, с кинжалче на колана,

облечено във ножница от кожа

като в намордниче, за да не хапе

(понеже украшенията често

оказват се опасни). Колко много

приличах на туй грахово зрънце,

на таз шушулка тук… Е, казвай, драги,

ще се оставяш ли да те подмятат,

щом станеш мъж?

МАМИЛИЙ

Не! Няма! Ще се бия!

ЛЕОНТ

Брей, виж го ти! Желая ти успех!…

И вий ли, братко, сте по своя принц

луд толкоз, колкото навярно ние

изглеждаме по нашия?

ПОЛИКСЕН

За мене,

когато съм във къщи, той е всичко:

утеха, радост, грижа, занимавка,

сега приятел пръв — след миг зъл враг,

слуга, войник, съветник, използвач!

Денят през юли ми се вижда с него

по-къс от декемврийски! Той цери ме

със милия си чар от всички мисли,

сгъстяващи кръвта ми!

ЛЕОНТ

Този рицар

при мен извършва същото. Ний с него

ще поизбързаме, за да не пречим

на вашата беседа. Хермионо,

бъди любезна и заради мен

към госта ни! В Сицилия за него