Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

най-ценното да бъде без цена!

След теб и тоз разбойник той е първи

наследник на сърцето ми, помни го!

ХЕРМИОНА

Ако ви трябваме, ще бъдем в парка.

Да чакаме ли нейде?

ЛЕОНТ

Няма нужда.

Ще ви намеря, гдето и да сте.

Настрани.

Аз въдицата пуснал съм, макар че

не я усещат те!… Така, така!…

И как открито му поднася човка

с нахалство на съпруга, чийто мъж

се прави на наивник!

Поликсен, Хермиона и Свитата излизат.

Тъй. Поеха.

Рогат! Клонат! Чаталест! Ах, мръсница!

Играй, дете! И майка ти играе!

И аз играя също! Но една

тъй жалка роля, че ще ме изпратят

със свиркане до гроба! Смях и кикот

ще бъде упокойният ми звън!

Играй, момчето ми! На тоя свят —

или дълбоко мамя се — до днеска

е имало не малко рогоносци

и има не един и тука, който,

когато казвам туй, държи жена си

за лакътя и хич не подозира,

че в негово отсъствие съседът

е посещавал рибника му — някой

ухилен мистер Смешлю! — и ловил

по цели нощи в него!… Да, олеква,

щом знаеш, че и портите на други

били са, пряко волята им, често

отваряни за гости! Ако всички,

които имат шаващи жени,

го вземат надълбоко, то най-малко

една десета от света, помнете,

ще се избеси! Няма цяр за туй!

Една планета-сводница влияе 92 92 „… една планета-сводница влияе…“ — съгласно схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно влияние върху хората.

над този свят и действа тя навред,

където да погледнеш по земята!

За женско лоно няма барикади —

врагът през него влиза и излиза

с обози и муниции! Да, знайте,

безброй съпрузи носят тази болест,

а пък се мислят здрави… Казвай, чедо!

МАМИЛИЙ

На вас приличам, татко. Всички казват.

ЛЕОНТ

И туй е утешително… Я гледай!

Камило, тук ли си?

КАМИЛО

Да, ваша светлост.

ЛЕОНТ

Върви играй, Мамилий, честни мъжо!

Мамилий излиза.

Камило, уважаемият гост

ще поостане малко.

КАМИЛО

Но със мъка

залостихте му котвата, кралю.

Вий хвърляхте — тя връщаше се пак.

ЛЕОНТ

Усети ли го?

КАМИЛО

С доводи все нови

отхвърляше той вашите молби.

ЛЕОНТ

И ти го забеляза?

Настрани.

Вече почна!

Следят ме, шушнат си: „А кралят — хе!“

Далече са отишли, щом и аз —

последният — прозрял съм го… Камило,

кажи ми, според теб защо все пак

остана той?

КАМИЛО

Защото го помоли

добрата ни кралица.

ЛЕОНТ

По-добре

„кралицата“ и толкоз. Туй „добрата“

не е добро за случая. Кажи ми,

подушил ли е някой освен тебе

за тази работа? Защото ти

си с мозък, който повече попива

от мозъка на средния глупак.

Дали еднички твоите подобни

са го разбрали? Единици само

със остър взор? По-долните трапези

са още слепи може би — как мислиш —

за всичко туй?

КАМИЛО

„За всичко туй“, кралю?

Аз мисля, повечето в двора знаят,

че гостът ни остава.

ЛЕОНТ

Че „какво“?

КАМИЛО

Че гостът ни остава.

ЛЕОНТ

А защо

остава той?

КАМИЛО

За да достави радост

на ваша светлост и задоволи

молбите на кралицата.

ЛЕОНТ

„Молбите“?

„Да я задоволи“ — виж, туй е точно.

Камило, аз най-скришните си тайни

разкривал съм пред теб; като свещеник

ти чистеше сърцето ми от злото

и аз си тръгвах, грешник причестен,

с олекнал дух, но виждам, че — уви —

измамил си ме; твойта чест, Камило,

привидна е била!

КАМИЛО

Опазил Бог!

ЛЕОНТ

Повтарям го: без чест си или ако

я притежаваш, то тогаз си, значи,

страхливец, който жилките пресича

на свойта чест, за да не припка много

във пътя, задължителен за нея;

или слуга си, който, пуснал корен

в доверието ми, нехайно гледа

на своя дълг; или глупак си — виждаш

какво голямо нещо е на карта,

но казваш: „Дреболия!“

КАМИЛО

Ваша светлост,

навярно съм страхлив, нехаен, глупав.

У всекиго тез три са налице

и все веднъж, сред хиляди постъпки,

той рано или късно проявява

нехайство, глупост, страх. Ако съм бил

нехаен спрямо вашите дела,

от глупост е било; ако на глупав

съм се преструвал някога, това пък

било е от нехайство, непрозряло

последствията си; ако невярващ

в добрия изход, съм се побоял