Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

Ако бихме могли да живеем и мислим изключително бавно, така че столетието да се превърне за нас в една секунда, със собствените си очи бихме видели чудното зрелище на пълзящите в различни посоки звезди. Блясъкът на едни би се усилвал, а на други би отслабвал. Някои биха преминавали така близко край нас, че светлината им би ни ослепявала… Но поради своята отдалеченост Млечният път още дълго ще ни се струва неизменен.

11. Изглед от различни точки на Вселената. Какво ще види човекът, ако премине с произволна скорост от една точка на Вселената в друга? Тъй като той непременно ще тръгне от Земята, преди всичко ще забележи, че тя бързо намалява, макар че отначало, подобна на сива чаша, в която той гледа, тя заема почти половината небе. Чашата става все по-малка и по-малка и се превръща в гигантска чиния.

Слънцето ще се изменя много по-бавно; за да не се изгорим, ние ще се отдалечаваме от него, поради което ще се обличаме по-топло. Звездното небе задълго ще остане непроменено; но ето че Слънцето вече се е превърнало в звезда; Земята и другите планети отдавна не се виждат; рисунъкът на съзвездията е вече забележимо друг и само малките звезди и Млечният път са си все същите.

Да полетим по-бързо; тогава ще ни се струва, че всички големи звезди се движат, както дърветата в гората за бързо преминаващия край тях пътешественик; едни ще се приближават до нас и ще светят по-силно, други ще се отдалечават и ще изчезват от погледа ни. Да полетим още по-бързо, защото тази промяна на декора вече ни омръзна! Ако се движим по дължината на Млечния път, ще забележим, че мъглата от едната му страна все повече се разлага на звезди и най-после изчезва. Наоколо ще се виждат звезди и Млечният път във вид на полукръг само от едната страна… Сега и звезди ще виждаме само от едната страна… Звездите все повече ще потъмняват, ще издребняват, изчезват и ще остане само дъгата на Млечния път…, тази дъга постепенно ще намалява, превръщайки се в тъмно петънце.

Вглеждам се и виждам наоколо много такива мъгливи петънца. Това са други млечни пътища. Не виждам наоколо нито звезди, нито Слънце, а само тези петънца, които едва-едва се белеят… Прелитам всички петънца, които остават настрани във вид на един куп. Купът намалява и изчезва… Абсолютен мрак… Нима това е краят, границата на света?! Нищо подобно! Летим по-бързо в същата посока: и ето в мрака се откроява друга група петънца — не тези, които ние сме оставили… Всичко се повтаря в обратен ред и ние навлизаме в нов свят, за съществуването на който можем само да се досещаме.

И колко такива светове, колко такива спокойни групи от петна има в безкрайността?!… (…)

12. Колко слабо е взаимното привличане на земните тела! Камък пада в кладенеца, гира, тежка един пуд [9] Пуд — руска мярка за тегло, равна на 16,3 килограма. — Бел.прев. , упражнява налягане върху пода — това е тежест. Причина е необяснимото засега свойство на материята да привлича към себе си друга материя, както магнитът привлича желязото, но в много по-слаба степен. Имало е много опити за обясняване на всемирното привличане, но те се оказаха незадоволителни [10] Най-остроумният от тях принадлежи на Лесаж, 1818 г. — Бел.авт. и затова бяха изоставени. Освен това те въвеждаха такива начала, които бяха не по-ясни от взаимния стремеж едно към друго на всички тела, които са на разстояние. Неизбежно е да се приеме някое необяснимо начало. По-добре е да се приеме за такова начало законът за привличането, който е съвсем ясен, може да бъде изразен математически и е обяснил вече много явления.

Силата на привличането на дадена сферична или точкова маса намалява (когато се отдалечаваме от нея), както намалява силата на светлината, когато се отдалечаваме от нейния сферичен източник. Но изглежда, че е твърде малко общото между привличането и тези частични сили. И наистина привличането не изчезва, не се изтощава, не зависи от температурата и осветлението и не е нужно време за разпространяването му. В противния случай например нажеженият или светещ предмет би се привличал от Земята с непостоянна сила, т.е. би имал различно тегло, нещо, което още никой не е забелязал. Тогава и различни части на земното кълбо, ако са нажежени в различна степен, биха се стремили да се пръснат или да променят формата на Земята. А Земята и Луната, които са физически различни, не биха могли съгласувано да се движат около Слънцето.