Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

Слънцето е една от звездите на Млечния път, но ние сме така близко до него, че то ни ослепява; всички звезди са такива, ако се приближим до тях; изключение правят спътниците на слънцата [5] Ако спътникът на слънцето (т.е. на звездата) е много голям, не е успял още да изстине и затова свети като слънце: тази система се нарича двойна звезда; има и многократни или сложни звезди. — Бел.авт. — планетите и спътниците на планетите. С просто око могат да се видят не повече от десет. Осветени от слънцето и сравнително близки, те ни се струват звезди, но ако се приближим до тях, ще се окажат жалки планети, подобни на Луната. С телескоп можем да видим няколкостотин; всички те са спътници на нашето Слънце; спътниците на другите слънца не можем да видим поради отдалечеността им [6] Освен грамадните — светещите. — Бел.авт. .

Разстоянието до най-близките звезди е толкова огромно, че дори ако го намалим, както намалихме Земята, като я превърнахме в грахово зърно, ще получим хиляди версти. И така звездите според нашата картина (според нашата миниатюра) са самосветещи дини с различни големини, разположени една от друга на хиляди версти.

Но колко светли трябва да бъдат такива дини, за да се виждат на хиляди версти! Затова в нашия модел някои звезди ще бъдат едва ли не като цяла планина. Така Сириус ще е с диаметър около 3 сажена.

Като разбираме Слънчевата система като средно пространство, което се пада на една звезда в Млечния път, ще кажем, че Земята се губи в него, както капката вода в океаните.

Това пространство или разстояние до съседните звезди е толкова грамадно, че и бързият светлинен лъч го пробягва за години. А целият известен ни с помощта на телескопите Млечен път се пробягва от светлината за хиляди години. Най-малката инфузория, която едва забелязваме с помощта на микроскоп, със своите размери има несравнимо по-голямо значение във водите на Земята, отколкото Земята в Млечния път. Разбира се, в случая имам пред вид не духовното значение на Земята, а само заемалото от нея пространство.

9. Величие на Вселената. Млечният път съдържа такова множество звезди, че ако те се слеят в едно, ще се получи слънце, което би заело планетната ни система поне до Юпитер.

Но Млечният път не е единствен; има много подобни струпвания от звезди. От Земята, т.е. от нашия Млечен път, тези струпвания се виждат като телескопични мъгливи петънца с повече или по-малко кръгла форма [7] Че това петно не е разреден газ — родоначалникът на слънцата и планетите, — се вижда от характерния за него спектър, който се различава от спектъра на газа и е свойствен само за нажежените твърди тела и звезди. — Бел.авт. . Броят им може да бъде толкова голям, колкото е и броят на звездите в Млечния път.

Разстоянието между млечните пътища е колосално и за да бъде изминато със скоростта на светлината, са необходими милиони години.

Ако те са се появили преди 100–200 хиляди години, днес ние не бихме могли да ги видим, защото за това време светлинният лъч не би успял да стигне до нас. Вероятно са се появили преди милиони години, за да ги виждаме така, както ги виждаме днес. (…) [8] Скобите с многоточия тук и по-нататък означават пропуск в текста. — Бел.рус.ред.

Група млечни пътища по всяка вероятност образуват още някаква единица от по-висш порядък…

10. Движение на звездите. Споменах, че въображаемото поле на нашата планетна система, сякаш увличано от буря, се движи в права посока, така че и Слънцето всяка секунда изминава няколко десетки версти. Подобни скорости, но в различни посоки, имат и всички наблюдавани звезди. Засега е извънредно трудно, дори невъзможно измерването скоростта на отдалечените звезди. Някои звезди изминават стотици версти в секунда, но въпреки тази бързина на движение преместването им не може да бъде забелязано с просто око дори в продължение на хилядолетия.

Оттук и неверният, макар и употребяван термин «неподвижни звезди».

Причина за това са огромните разстояния между звездите. Ако на най-близката звезда би й хрумнало да обиколи Слънцето или нас (което е едно и също, защото ние се намираме в почти една и съща точка със Слънцето) със скоростта на светлината, биха й били необходими години или десетки години. А колко повече време би било необходимо на звездата, ако се движи със своя естествен ход, който е стотици хиляди пъти по-бавен!

За това на звездата са необходими милиони години, а за хиляди години тя ще измине само малка част от градуса.