Робин Кук - Смъртен страх

— Диафореза! — отсече с авторитетен тон Емил. — Вероятен инфаркт.

Хилари извъртя очи. Разбира се, че е инфаркт! Тя тикна количката към летящата врата, без да обръща повече внимание на доктор Франк, който бе опрял стетоскопа си в гърдите на Седрик и се опитваше да чуе сърцето му.

Влетяха в приемната. Хилари заповяда кислород, системи и електрокардиограма, като сама прикрепи трите главни кабела на апарата. Емил включи системата и тя му подхвърли, че ще е добре да вкара в нея четири милиграма морфин.

Болката намаля, съзнанието на Седрик започна да се прояснява. Никой нищо не му беше казал, но той знаеше, че е получил инфаркт и е бил на прага на смъртта. Дори и сега, заковал поглед в кислородната маска, прозрачните маркучи на системата и ЕКГ-апаратурата, която дъвчеше дълго руло хартия и го разпиляваше по пода, той се чувстваше безпомощен и уязвим като никога през живота си.

— Ще ви преместим в спешната кардиология — каза Хилари. — Всичко ще бъде наред. — Ръката и успокоително потупа неговата, а той направи опит да се усмихне. — Обадихме се на съпругата ви, тя скоро ще бъде тук…

Интензивното на сърдечно-съдовото отделение приличаше досущ на приемната на спешното — поне според Седрик. И не по-малко плашещо. Помещението беше задръстено от странно изглеждащи машини и супермодерна техника. Улови собствения си пулс, копиран от някаква електронна апаратура, обърна глава да я потърси и видя синкав екран, по който тичаше малко фосфоресциращо топче.

Макар и страшнички, всичките тези машини все пак му донесоха и малко успокоение — те работеха за него. Успокоението му нарасна, когато летящите врати се разтвориха и в залата се появи личният му лекар — явно някой го беше повикал по пейджъра.

Седрик беше пациент на доктор Джейсън Хауърд вече пет години. Отиде при него, когато ръководството на Бостънската национална банка реши всички висши ръководители да преминават веднъж годишно през задължителни медицински прегледи. След което доктор Хауърд внезапно реши да продаде частната си практика и да започне работа в клиниката Гуд Хелт План (ГХП), а Седрик отказа да го смени. Наложи се да промени личната си здравна осигуровка и вместо редовните вноски по системата „Син кръст“ да мине на предплатения вариант, но това не го интересуваше, тъй като държеше на доктор Хауърд, а не на ГХП. Беше наясно с това, каза го и на доктора.

— Хей, как я караш? — попита Джейсън и хвана ръката му, но вниманието му беше насочено повече към показанията на ЕКГ-монитора.

— Хич ме няма — прошепна на пресекулки Седрик.

За да изрече тези три кратки думички му трябваха десетина вдишвания и издишвания.

— — Искам да се отпуснеш.

Седрик затвори очи. Да се отпусна ли? Този човек май се майтапи!

— Много ли те боли?

Седрик кимна, по бузите му се търкулнаха няколко сълзи.

— Още една доза морфин! — заповяда Джейсън.

Няколко секунди след втората инжекция болките отново се снижиха до поносими нива. Доктор Хауърд разговаряше с практиканта. Искаше слагането на катетър и разпитваше за различните кръвни проби, взети от пациента му. Седрик го наблюдаваше с благодарност. Красивият, малко орлов профил на Хауърд излъчваше увереност и авторитет, но най-хубавото беше, че усещаше състраданието му. Този доктор беше истински — от онези лекари, които вярват в клетвата си.

— Ще трябва да направим една-две процедури — пристъпи към леглото Джейсън. — Първата от тях е да вкараме в тялото ти един специален катетър, който ще ни позволи да видим какво става вътре… Ще го направим с местна упойка и изобщо няма да боли.

Седрик кимна. Ако питаха него, доктор Хауърд имаше карт-бланш да прави всичко, което намери за добре. Той харесваше подхода на доктора, винаги го беше харесвал. Не разговаряше с пациентите си отвисоко — както го правят много лекари, а предпочиташе да беседва с тях приятелски, проявявайки искрена загриженост. Само преди три седмици, когато Седрик отиде на профилактичния си преглед, Хауърд му изнесе цяла лекция срещу обилното хранене, двата пакета цигари дневно и липсата на физическа активност. Ех, да бях го послушал, въздъхна вътрешно Седрик. Но в онзи ден докторът беше достатъчно честен да признае, че изследванията му са добри, въпреки нездравословния начин на живот. Холестеролът му не беше прекалено висок, електрокардиограмите не показваха никакви отклонения. Ободрен от тези резултати, Седрик за пореден път отложи трудното отказване на цигарите и започването на физически упражнения.