Арундати Рой - Богът на дребните неща

— Само си играехме.

— Играли сте си? На това игра ли му казвате?

Беба Кочама дълго ги гледа, преди да заговори отново.

— Тялото на вашата прекрасна малка братовчедка лежи в гостната. Риби са изяли очите й. Майка й не може да спре да плаче. На това ли му викате игра?

Внезапен полъх изду пердето на цветя на прозореца. Рахел видя паркираните отвън джипове. И хора, които вървят. Един мъж се мъчеше да подкара мотоциклета си. Всеки път, когато натискаше с крак стартера, каската му се килваше настрана.

Вътре, в кабинета на инспектора, пеперудката на Папачи не спираше да лети.

— Ужасно е да се отнеме човешки живот — каза Беба Кочама. — Това е най-лошото нещо, което може да се направи. Дори и Бог не го прощава. Знаете това, нали?

Две глави кимнаха два пъти.

— И все пак… — Беба Кочама ги погледна нажалено, — вие го направихте. — Погледна ги в очите. — Вие сте убийци. Почака да възприемат тези думи.

— Знаете, че аз знам, че случилото се не е било злополука. Знам колко й завиждахте. И ако в съда съдията ме попита, аз ще му кажа, нали? Аз не мога да лъжа, нали? — Потупа съседния стол. — Елате и седнете тук…

Четири полукълба на две послушни задничета се сместиха някак си на стола.

— Ще трябва да им кажа, как в пълно противоречие с правилата, вие сте отишли на реката сами. Как сте я насилили да дойде с вас, макар да сте знаели, че тя не може да плува. Как сте я избутали от лодката посред реката. Не беше злополука, нали?

Четири очи, големи като чинийки, гледаха втренчено Беба Кочама. Захласнати от историята, която им разказваше. И после какво е станало?

— Затова сега ще трябва да идете в затвора — кротко каза Беба Кочама. — И майка ви ще иде в затвора заради вас. Това ще ви хареса ли?

Уплашени очи и един фонтан от коса отвърнаха на погледа й.

— Тримата ще бъдете в три различни затвора. Знаете ли какво представляват затворите в Индия?

Две глави кимнаха два пъти.

Беба Кочама изграждаше своя казус. Обрисува (с помощта на въображението) ярки картини на затворническия живот. Храната с хрупкави хлебарки. Акитата, натрупани в тоалетните като меки кафяви планини. Дървениците. Побоищата. Спря се на дългите години, които Аму ще бъде затворена заради тях. Как, когато излезе, ще бъде болна старица с въшлясала коса — разбира се, ако не умре в затвора. Систематично, с кротък, загрижен глас описа ужасяващото бъдеще, което ги очаква. И когато беше унищожила всеки лъч на надежда, когато изцяло беше разрушила живота им, като добра фея — тяхна кръстница, Беба Кочама им посочи изход. Бог никога нямаше да им прости това, което са направили, но тук, на земята, имаше начин да поправят част от злото. Да спасят майка си от унижение и страдания заради тях. Разбира се, ако са готови да постъпят практично.

— За щастие, за ваше щастие — изтъкна Беба Кочама — полицията е направила грешка. Щастлива грешка. — Тя помълча. — Вие знаете каква, нали?

Вътре в стъкленото преспапие върху бюрото на инспектора имаше човешки фигури. Еста ги виждаше. Мъж и жена, които танцуват валс. Под бялата рокля на жената се подаваха краката й.

— Знаете, нали?

От преспапието звучеше валсова музика. Мамачи свиреше на цигулката си. Тра-ла-ла-лум, тралум-тралум.

— Работата е там — продължаваше гласът на Беба Кочама, — че стореното е сторено. Инспекторът казва, че той и без това ще умре. Така че за него е все едно какво си мисли полицията. Но не е все едно дали вие искате да идете в затвора, а и Аму да иде в затвора заради вас. Това трябва да решите вие.

В преспапието имаше мехурчета, затова мъжът и жената сякаш танцуваха под вода. Изглеждаха щастливи. Може би танцуваха на сватбата си. Тя — облечена в бяла рокля. Той в черен костюм и с папийонка. Гледаха се право в очите.

— Ако искате да я спасите, трябва само да идете с чичото с големите мустаци. Той ще ви зададе един въпрос. Само един въпрос. А вие трябва просто да отговорите „Да“. Тогава всички ще можем да се върнем вкъщи. Толкова е лесно. Цената, която трябва да платим, е малка.

Беба Кочама проследи погледа на Еста. Само това можеше да направи, за да се въздържи да не вземе преспапието и да го хвърли през прозореца. Сърцето й биеше лудо.

— И тъй! — извика тя с весела крива усмивка, а в гласът й вече се чувстваше напрежение. — Какво да кажа на чичо инспектор? Какво решихме? Искате ли да спасите Аму, или искате да я пратите в затвора?

Сякаш им предлагаше да изберат между две удоволствия. Да ловят риба, или да изкъпят прасетата? Да изкъпят прасетата, или да ловят риба?