Лоренс Даррелл - Жюстин

— Междувременно — както щеше да каже Несим с тихия си глас, помръкнал от сенките на трезвомислието, типично за онези, които са обичали истински, но не са получили любов в ответ, — междувременно аз живеех сред водовъртежа на вълнението, за което отдих няма. Приливи на неудържимо самочувствие се редуваха с депресии, така дълбоки, та измъкването от тях ми се струваше невъзможно. Имах смътното усещане, че се готвя за някакво състезание — подобно на атлет, и започнах уроци по фехтовка и по стрелба с джобен пистолет. С помощта на един наръчник по токсикология, който получих назаем от доктор Фуад бей, взех да изучавам състава на различни видове отрови и ефекта от тях. (Измислям само думите.)

Той бе започнал да таи у себе си чувства, които не се поддават на анализ. След периодите на опиянение и силна възбуда следваха други, в които усещаше, сякаш за пръв път, истинското бреме на собствената си самота: една вътрешна агония на духа, за която, поне тогава, не можеше да намери отдушник нито в рисуването, нито във всекидневните си занимания. Не преставаше да размишлява върху детските си години, които го омайваха със своето богатство: сенчестата къща на майка му сред палмите на Абукир 59 59 Селище в Египет, разположено на едноименния залив в Средиземно море, 20 км североизточно от Александрия. В историята е известно с голямата победа на адмирал Нелсън над флотата на Наполеон (Абукирската или Нилската битка през 1798 г.), както и с победата на Наполеон над войските на Мустафа паша, 25 юли, 1799 г. — Б.пр. , вълните, които мазно подплискваха картечните гнезда на стария форт и сгъстяваха дните на ранното му детство в наситени единични емоции, родени от зрителната памет. Той се бе вкопчил в тези чувствени спомени с непознат за него страх. И през цялото това време, зад паравана на нервната депресия — защото незавършеното дело, което обмисляше, тегнеше у него като coitus interruptus 60 60 Прекъснат полов акт (лат.). — Б.пр. , — покълваше семето на своенравна и безконтролна възбуда. Сякаш някой го подтикваше, примамваше го да се приближи още малко, още малко… до какво по-точно? Не можеше да каже; но тук идваше ред на дълбоко вкоренения му ужас от лудостта, който се явяваше, за да го обсеби, да разруши душевното му равновесие. Тогава той изпадаше в пристъпи на такъв световъртеж, че безпомощно протягаше напред опипващи ръце като слепец, който търси къде да седне — стол ли, канапе ли. После се отпускаше леко задъхан, с пот, която избиваше по челото му на ситни капчици, ала успокоен, че вътрешната му борба остава скрита за случайните минувачи. Точно тогава забеляза, че неволно повтаря на глас фразите, в които съзнателният му ум отказваше да се заслуша: „Добре — Жюстин го бе чула да казва на едно от огледалата, — значи всичко е ясно: изпадаш в неврастения!“ И по-късно през една ясна, осеяна със звезди нощ, облечен в елегантния си костюм, Селим, който бил на кормилото, доловил просъсканите му думи: „Тази еврейска лисица май успя да провали живота ми.“

Понякога обаче е толкова уплашен, че тръгва да търси ако не помощ, то поне контакт с човешко същество, например с доктора, предписал му фосфорен тоник и режим, който той не желае да спазва. Гледката на помъкнали се в редица кармелити с тонзури като на мандрили, които пресичали Наби Даниил, го подтикнала да поднови забравеното си приятелство с отец Пол, който в миналото изглеждал толкова щастлив и защитен в своята религия — като сгънат бръснач. Ала сега направо му се доповръщало от словесната утеха, която му предложил този щастлив, доволен и прозаичен грубиян.

Една нощ коленичил до леглото си — нещо, което не бил правил от дете — и се насилил да се помоли. Останал така дълго време, с изпразнен ум и глътнат език — главата му не родила нито една мисъл, нито една дума. Почувствал, че изпада в непреодолим ступор, сякаш е получил мозъчен удар. Въпреки това продължил да упорства, докато накрая усетил, че се задушава. След това скочил в леглото си и се завил презглава, като неволно шептял откъслечни заклинания и неясни пледоарии, които сякаш не излизали от неговите уста.

Външно обаче той с нищо не издаваше мъчителните си терзания; речта му си остана бездушна и премерена, въпреки трескавите мисли зад нея. Докторът му го похвали за отличните рефлекси и го увери, че в урината му няма излишен албумин. Главоболието, което го тормозеше от време на време, се оказа само едно леко неразположение — обичайното страдание на богатите и скучаещите.