Здравей, намръщен Албион на думите предвзети!
На Пърсуордън приеми оскъдните привети!
Обърна той реда ти стар за няколко минутки.
Намразил думите до гроб, днес предпочита…
Но ако искаш да получиш по-ясна представа за този образ, обърни се към Европа, онази Европа, която се простира, да речем, от Рабле до маркиз Дьо Сад. Там се вижда извървеният път от логиката на търбуха до логиката на главата, от плътта и храната до опиянението (опиянението!) на разума. Включително и всички редуващи се злини, които ни се надсмиваха. Напредъкът от религиозния екстаз до язвата на дванадесетопръстника! (Вероятно е по-здравословно да си абсолютно безмозъчен.) Но драги ми драскачо, това е нещо, на което не бива да обръщаш внимание, ако си тръгнал да завоюваш пояса за тежка категория в състезанието „Творец на хилядолетието“. Късно е да се оплакваш. Смяташе, че ще успееш да се промъкнеш между капките и от теб няма да се иска нищо друго, освен да демонстрираш умението си да боравиш с думите. Какво обаче са думите… само една еолова арфа или евтин ксилофон. Че и тюленът може да се научи да крепи топка върху носа си или да свири на цугтромбон в цирка. Но отвъд това?…
А сега сериозно, ако искаш да бъдеш — не казвам оригинален, ала поне съвременен писател, може да опиташ един трик с четири карти под формата на роман; и през четирите истории трябва да минава една обща ос, а всяка от тях да е посветена на един от четирите небесни вятъра. Една цялост, несъмнено, олицетворяваща не temps retrouve , a temps delivre 30 30 Не възвърнатото време, а освободеното време (фр.) — Б.пр.
. Извивката на самото пространство ще придаде на разказа ти стереоскопичен ефект, докато човешката личност, погледната през тази цялост, по всяка вероятност ще заприлича на многостенна призма. Кой може да каже? Просто ти подхвърлям една идея. Представям ти форма, която, ако бъде изпълнена добре, би могла да издигне на съвършено ново ниво въпросите за причинно-следствената връзка и неопределеността в човешкия живот… Без, разбира се, да става дума за научно изследване. Просто една най-обикновена любовна история. Но ако я разработиш по този начин, ще излезеш от руслото, утъпкано от твоите съвременници.
Това е въпросът, пред който рано или късно сам ще се изправиш („Никога няма да стигнем до Мека!“, както казват сестрите на Чехов в пиеса, чието заглавие съм забравил.)
Обичаше природата и после голотата.
Със всяка по-достойна дама се бореше в кревата
и огънят любовен в него разгаряше пожари,
дорде накрая падна в битка с разни там сухари.
Кой ще се осмели да улови мигновения образ на истината в цялата му страховита многоликост? (Не, не, по-добре безгрижно да се подхранваме с каша от парени трици, а после нека науката ни квалифицира като два вида лукови глави — сочни и сухи.)
Драги ми драскачо, човек пише заради духовно гладните, заради душевните изгнаници и корабокрушенци! Те винаги ще бъдат мнозинство, дори и когато всички станат държавни милионери. Горе главата, защото тук ти неизменно ще бъдеш господар на публиката си! Гений, на когото не може да се помогне, трябва да бъде любезно пренебрегнат.
С това, разбира се, не искам да кажа, че е безсмислено да продължаваш да усъвършенстваш и практикуваш твоя занаят. Съвсем не.
Един добър писател би трябвало да е в състояние да пише всичко. Докато един велик писател е само роб на собствените си непреодолими импулси, които са ръкоположени от самата структура на душата му и затова не могат да бъдат пренебрегнати. Ала къде е той? Къде е той?
Хайде, не се дърпай! Дай да направим тази работа с четирите, дори пет плана, съгласен ли си? „Защо кюрето се подхлъзна?“ би било добро заглавие. Бързо, те чакат, онези съновидения, извикани сред лондонските минарета от колегата мюезин. „Дали кюрето ще получи момичето и възнаграждението или само възнаграждението? За да откриеш, прочети следващите хиляда страници!“ Английският живот такъв, какъвто е — благочестива мелодрама в изпълнението на престъпни църковни настоятели, осъдени на доживотни сексуални опасения! Така в името на общото ни благо можем да покрием действителността с похлупак за чай, да я запарим и опишем в скучна проза, чиито внушения по нищо няма да се различават от вдъхновените при съзерцанието на поцинкована ламарина. По този начин ще сложим капак върху кутия без стени! Скъпи ми писателю, нека умилостивим този свят на бездушни темерути, които четат, за да получат потвърждение не на интуицията, а на предразсъдъците си!
Читать дальше