Лоренс Даррелл - Клия

Балтазар остана загледан в празните чаши с широко отворени очи, докосвайки крайчеца на пръстите си. Неговият разказ не ме интересуваше много, с изключение може би на това, дето не можех да си представя, че Маунтолив е способен на силни чувства, а още по-малко — на дълбока тайна връзка с майката на Несим.

— Черната лястовица! — каза Балтазар и плесна с ръце, за да донесат още пиене. — Няма скоро да се роди друга такава жена!

Постепенно неспокойната нощ край нас взе да набъбва от глухия шум на прииждащата процесия. Вече се виждаха розовите отблясъци от факлите помежду покривите на къщите. Препълнените улици бяха почернели от народ. Жужаха като огромен, превъзбуден от очакване кошер. Чуваше се далечният тътен на барабаните и резкият изплискан звън на чинелите, които поддържаха такта на страстната, древна, ритмична перисталтика на танца; сравнително бавната му ходова стъпка се накъсваше от неравномерни паузи, колкото изпадналите в екстаз танцьори да се гмурнат в буйните синкопи, да излязат от тях и отново да заемат местата си в редиците на шествието. А то се изливаше през тясната фуния на главната улица като придошла вода, като излязла от коритото си река. Всички странични улички бяха пълни със зяпачи, които вървяха редом с процесията и току подтичваха, за да бъдат в крак с нея.

Най-отпред бяха акробатите и гимнастиците с маски и изрисувани лица, скачаха във въздуха, ходеха на ръце и правеха цигански колела. След тях се нижеха каруците с кандидатите за обрязване, облечени в лъскави коприни и везани шапчици, наобиколени от благодетелките си — кадъните от харема. Седяха с гордо изпъчени гърди и пееха със звънливите си младежки гласчета, приветстваха тълпата: досущ като блеенето на жертвени агнета.

— Като гледам, бая обрязване ще падне тая вечер — изграчи Балтазар. — Чудя се как така става, че почти няма инфекции. Знаеш ли какво използват като кръвоспиращо средство? Черен барут и сок от лимон! Това слагат върху раната.

След тях идваха различните дервишки секти с поклащащите се хоругви и имената на почитаните от тях светци. Плющяха като шума на вятъра. Носеха ги шейхове в пищни одежди, които едва тътреха тлъстините си, ала все пак гледаха да не изостават. Уличните проповедници повтаряха стоте святи имена. На светлината на мангалите се виждаха и строгите брадати лица на групата от видни сановници, които носеха издути като балони книжни фенери. Когато се изравниха с нас и се разляха по улица „Татуиг“ в дълга пъстра вълна, успяхме да различим и отделните ордени на дервишите, които сякаш изникваха един по един от черните недра на мрака, за да излязат на светло — всеки в характерния си цвят. Напред крачеха чернокапите дервиши на Рифаи тарика 50 50 Сунитски суфитски орден, изиграл важна роля в утвърждаването на суфизма. — Б.пр. — легендарните гълтачи на скорпиони. Отривистите им подлайвания говореха, че вече са изпаднали в религиозен транс. Очите им блуждаеха със замаян, невиждащ поглед. Някои от тях бяха промушили бузите си с шишове, други ближеха нажежени до червено ножове. Най-накрая пристъпваше величествената фигура на самия Абу Зейд с малката си свита от верни хора — всеки яхнал пони в златна сбруя и везан чул, с издуто от вятъра наметало и вдигнато за поздрав оръжие — също като пристигащи на турнир рицари. Пред тях се мъкнеше сбирщина от мъжки проститутки с напудрени лица и дълги разпуснати коси, които кудкудякаха като пилета в селски двор. Само музиката придаваше еднородност на тази пъстра, ала иначе сходна човешка маса; обединяваше я задъханият пулс на барабаните, пронизителното пищене на флейтите и стряскащият звън на чинелите. Хората се въртяха в кръг, напредваха, спираха; въртяха се, напредваха, спираха. Танцуващите редици приближиха гробницата на Скоби, прекрачиха прага на вечното му жилище, нахлуха като морски прилив, заляха площада, вдигнаха облаци от прах.

Когато хористите излязоха напред, за да припяват свещените текстове, шестима дервиши от обителта Мевлеви 51 51 Мевлеви — турски суфитски орден, по-известен под името братството на танцуващите дервиши. Орденът е основан от наследниците на Джеляледдин Руми (ок. 1273). — Б.пр. изскочиха в средата на сцената и се разгърнаха като ветрило в полукръг. Носеха лъскави бели роби, които стигаха чак до зелените им чехли, както и високи кафяви тумбести шапки. Бавно и грациозно започнаха да се въртят в кръг, обладани от музиката на пронизителни флейти. Въртенето ставаше все по-силно и по-силно, набираше скорост, а ръцете им, които до този момент притискаха към тялото си, се разтвориха, сякаш под напора на центробежната сила, разпериха се докрай, като дясната стоеше с дланта нагоре към небето, а лявата — с дланта надолу към земята. Главите и високите им кръгли шапки леко се накланяха като земната ос, а те не спираха да се въртят, като в бързината краката им сякаш не докосваха земята — красива имитация на вечното въртене на небесните тела. Продължаваха с все по-бясна скорост, докато очите се уморяваха да ги следят. Сетих се за стиховете на Джеляледдин Руми 52 52 Джеляледдин Руми — поет и един от най-великите мъдреци на Изтока от XIII в. Роден е през 1207 г. в град Балх на територията на днешен Афганистан, но живее в Коня, Анадола, Турция. — Б.пр. , които Пърсуордън обичаше да цитира. В периферията се намираха дервишите рифаи, които бяха започнали представлението си от самонаранявания, така ужасни на вид и все пак като че съвсем безболезнени. Едно докосване с пръста на шейха щеше да изцери всички тези промушени с шиш бузи и гърди. Един дервиш си бе продупчил носа, друг се бе нанизал на кортик, който минаваше през гърлото му и влизаше в черепа. Ала основната групичка танцьори продължаваха да се въртят с отлетели в небесата умове.