Андрей Тихомиров - Славяни. Словените. Славени. Индоевропейски миграции. Индоевропски миграции. Индоевропске миграције

Изпиляването на желязо се отличава с мекотата си, но още в древни времена е открит метод за получаване на по-твърд метал чрез втвърдяване на железни изделия или циментиране, тоест калциниране в костните въглища с цел карбонизация. Ковашката – пещ за производство на желязо в процеса на производство на сирене представляваше плитка яма в земята, към която се подава въздух от духал с помощта на глинени тръби, които наблюдаваме при древни реконструкции на Аркаим, Кинтана, Голоринг и други села. Впоследствие тези строителни схеми започнаха да се смятат за свещени и се възпроизвеждаха в различни варианти на кръстовидни форми, включително под формата на свастика, примитивната домница приличаше на цилиндрични конструкции, изработени от камъни или глина, стеснени нагоре, оттук и появата на свастика, кръст с краища, огънати под прав ъгъл. Отдолу бяха подредени канали, в които бяха поставени глинени тръби за дюзи, към тях бяха прикрепени кожени кожи, с тяхна помощ въздухът се изпомпваше в пещта. Тези дизайни наподобявали различни видове кръстове, които по-късно са обожествени в индуизма, будизма, християнството.

Северноиндийският град Варанаси (името Вар се споменава в името на града, появи се около 7 в. Пр. Н. Е.), Известен още като Бенарес, все още е мястото на поклонение на индусите, има и масово кремиране на мъртвите. Трупът на вярващите се изгаря пред очите. В древността беше и във варните: свещеници с рога на главата и с крила зад гърба изгаряха мъртвите – това е прототипът на ада. Самите починали искаха това, тъй като се вярваше, че с огън те веднага ще отидат на небето при боговете.

Най-старите книги на Веда и Авеста (сравнете: славянските думи “да знам” и “новини”) всъщност са основната основа за повечето религии, които съществуват днес. Наричат се и най-старата част на Авеста Гатите (Ghats) – планини на полуостров Индустан в Индия (Западни и Източни Гати), както и старата руска дума “ghat” – настилка, изработена от трупи за преминаване, преминаване през блато, блато. Гати – стъпалата на насипа във Варанаси, слизащи към Ганг, телата на мъртвите са изгорени там. Всички тези думи са с един и същи произход.

През 2—3 век. сред ранните славянски племена има значителни промени. Те са свързани, от една страна, с разширяването на територията на славянския свят и по-нататъшното им навлизане в територията на балтите и други народи. И от друга страна славяните са били обект на политическо и културно влияние от юг, от сарматите, готите и други племена, чиито граници на преселване непрекъснато се променяли поради началото на голямата миграция на народите и нахлуването на варварите в рамките на Римската империя.

В средата на I хилядолетие пр. н. е. д. има интензивно преселване на славянски племена на територията на Източна и Южна Европа. През V век започва колонизационното движение на славяните на юг от Карпатите. За 5 инча. населено от Дакия и Панония. През VІ век Славянските племена населяват Балканския полуостров. Провежда се интензивно преселване на източните славяни (мравки) и движението на населението се наблюдава в района на крайбрежието на Елба, Висла и Балтийско море.

“За чехите” (От книгата на Алоис Ирасек “Старите чешки легенди”, ARTIA, Прага, 1975, стр. 13—16): “Отвъд Татрите (Татри – планинска верига в Полша и Словакия – бележка), в долината Привислин, лежи с от незапомнени времена хърватската земя (означаваща “Бяла Хърватия” – бележка), част от голямата славянска земя. В тази хърватска земя живееха много племена, свързани с език, нрави и обичаи. И стана така: враждебността и кървавите раздори минаха между тези племена. между земя и земя. “Възкръснал клан след клана, техните се бориха срещу собствените си и изтребиха другите Господин приятел. По това време двама братя от могъщ клан, Чехия и Лех, се заговорили да напуснат родния си край, осквернени от вражди и си казали един на друг: “Ще търсим нови места, където нашият клан би могъл да живее и работи спокойно.” Научихме се и от нашите предци те обичливо обработваха земята, сееха я с различни зърнени култури, отглеждаха стада коне, стада крави и овце. Те решиха така и го направиха. Нарекоха цялото си племе, направиха жертви на боговете, взеха образи на дядовците си с тях и, като се сбогуваха със земята на бащите си, отидоха към залез, към непознати земи. И идваше раса след раса и във всяко имаше много семейства и всички бяха помежду си приятели и роднини. Отпред бяха изпратени и въоръжени мъже, последвани от сиво брада, но велможа и силен Чех и брат му Лех, заобиколени от старейшини и предци – всички на кон. Допълнително опънати старци, жени и деца – някои на каруци, други на кон; стада се скитаха, въоръжени мъже отново вървяха зад всички. Отначало имигрантите минавали през земите, където са живели сродни племена. Когато преминаха границата на хърватската земя и преминаха през река Одра, те навлязоха в непознати планински земи. И там, и по-нататък, в долините на Лаба, те все още се натъкнаха на села, чиито жители говориха езика си. Но когато прекосиха тази река, те влязоха в пустинна страна, където села се срещаха само от време на време и по-нататък стояха разделени. Жителите тук говорели неразбираем език и били облечени в животински кожи; малцина, но смели и военни, те срещнаха извънземните с оръжие в ръце. Чех и Лех с хората си ги изтребиха, разграбиха бедни колиби и землянки и обикаляха гори все по-нататък. Пътят беше непроницаеми гъсталаци, пресичането през блатисти поляни и блата, обрасло с тръстика и осока, мъх и храсти, беше трудно. Вечерта пътешествениците правили огньове и ги изгаряли до сутринта, така че светлината, която осветявала горската тъмнина, плашила коварните, свирепи животни.