Андрей Тихомиров - Славяни. Словените. Славени. Индоевропейски миграции. Индоевропски миграции. Индоевропске миграције

Однако самое характерное для этой культуры – это так называемые поля погребальных урн. Этот обряд был известен и у древних славян, а на рубеже нашей эры он становится господствующим. Под Киевом известны два больших могильника – Зарубинецкий и Корчеватовский. Раскапывая их, археологи встречали в основном пережженные кости и глиняную посуду. Кроме того, встречаются железные ножи, бронзовые фибулы (застежки), булавки и браслеты. Иногда попадаются железные наконечники копий. Среди археологических материалов зарубинецкой культуры часто находят римские и кельтские вещи, свидетельствующие о связи древних славян с Причерноморьем и Западной Европой. Со временем племена зарубинецкой культуры продвигаются на север, в земли балтов, принося элементы своей культуры и, прежде всего характерные для зарубинецкой культуры многочисленные железные изделия. Производство железа зарубинецкие племена освоили в то время в совершенстве.

Съвременните археологически изследвания доказват, че родината на индоевропейците е регионът на Южния Урал, където те са се образували като единна езикова група.

Създават се общности, първо на базата на общ произход – раждане, и с увеличаване на търговските продукти се формира голяма семейна общност, състояща се от фратрия, т.е. няколко рода. След това съседната общност под формата на племе, следващата стъпка – обединението на племената, което води от своя страна до формирането на народа, а след това и на държавата. Но за всяка общност е необходима и общност от интереси, в случая защитата на металурзите и техните продукти. Така е имало селища на древни металурзи и по-специално аркаимската култура на Южен Урал. Подобни селища са открити в Европа, в Германия близо до Дрезден и Лайпциг, както и в Австрия и Словакия на възраст под 7 хиляди години. След края на природните ресурси селищата се “затварят”, канавките са запълнени, а останките от жилищата са изгорени.

Страната на градовете е условното наименование на територията в Южен Урал, в рамките на която са открити древни градове и укрепени селища от културата на Синташ от средната бронзова епоха (около 2000 г. пр. Н. Е.), Една култура.

Селища са открити през 70-те – 80-те години. XX век Един от първите открити археологически комплекси е древно селище на река Синтащи (приток на Тобол), поради което самото селище е кръстено на река Южен Урал. Скоро след откриването на други градове археолозите започват да използват термина “култура Синтаща”. Тази “държава” се намира в Челябинска област, Оренбургска област, Башкортостан и Северен Казахстан. Градовете са разположени на територията с диаметър 350 км.

Всички населени места са обединени от подобен тип структура, организация на градската инфраструктура, строителни материали и време на съществуване. Както и същата топографска логика. Укрепленията са ясно видими на въздушни снимки. След 4000 години скелетите на градовете ясно се появяват на фона на природния пейзаж, разораните ниви. Идва съзнанието за уменията на инженерите, които са проектирали и създавали такива системни градове. Самите градове бяха най-подходящи за живот. Първо, те осигуриха защита от външни врагове, и второ, в градовете бяха направени помещения за живота и работата на занаятчии, седлачи, грънчари и металурзи. Вътре в градовете има бурена канализация, която отвежда вода от населеното място. В близост до градовете бяха организирани погребения, изградени са кошари за животни. Всички укрепени селища са направени в три различни форми: кръгла (8—9 броя); овални (около 5); правоъгълна (около 11). Терминът “държава” характеризира по подходящ начин това местоположение на градовете. В допълнение към факта, че всички укрепени селища са построени на компактна територия едновременно, в същия стил и с помощта на едни и същи инженерни решения, се виждат подобни материали, други обединяващи свойства.

На обширната територия на степите в древната епоха на запад от Урал са живели племената от така наречената Срубная, а на изток от андроновската култура, последната обхващаща района от Урал до Алтай и Енисей. Андроновитите, които говорили един от диалектите на древния ирански език (индоевропейска група), отглеждали едър рогат добитък и дребен добитък, коне, се занимавали с риболов. В южния Урал също са установени следи от заплавно земеделие. Андроновското общество е било считано за доста назад и архаично, за което свидетелства по-специално бедността на техните погребения. В гроба, заедно с починалите, те обикновено поставяли керамични съдове, бронзови бижута, по-рядко инструменти и оръжие.