Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Проверката в лагерите за бивши съветски военнопленници и освободени граждани да се възложи: за бившите военнослужещи — на органите на контраразузнаването «Смерш»; за гражданските лица — на проверочни комисии от представители на НКВД, НКГБ и «Смерш» под председателството на представителя на НКВД. Срок за проверка — не повече от 1–2 месеца.

Освободените от Червената армия бивши военнопленници и граждани на съюзните страни да се предават на представителите на съюзното командване по разпореждане на военните съвети и на пълномощника на Съвета на народните комисари на СССР…

11 май 1945 г.

Сталин смята наум: около стотина лагера… А колко от хората в плен, лишени от свобода, са останали живи? И колко общо са били всичките там? Но сега той, триумфаторът, когото цял свят гледа, не иска да мисли за това. Все някога ще заръча на Берия да съобщи официалната цифра. За историците и писателите. В момента очите му се спират върху още един документ, който е диктувал сам, както някога през 1942 и 1943 г. В края на войната той много рядко диктува шифровани телеграми — не е имало вече нужда от бърза намеса, пък и Антонов добре го е разбирал. Началникът на Генералния щаб докладва проектите тъкмо на документите, които върховният главнокомандващ иска да види. Сякаш му чете мислите. Та ето, сеща се той, точно тази директива сам я издиктува на Щеменко:

„До командващите войските на 1-ви и 2-ри белоруски и на 1-ви украински фронт

Ставката на Върховното главно командване заповядва при среща на нашите войски с американски или английски войски за ръководство да служи следното:

1. Старшият войскови началник, в чийто участък е станала срещата, най-напред да се свърже със старшия началник на американските или английските войски и да установи заедно с него разграничителната линия. Да не се съобщават никому никакви сведения за нашите планове и бойните задачи на нашите войски.

2. Да не се поема от наша страна инициатива за организиране на другарски срещи. При срещите със съюзническите войски отношението да бъде приветливо. При желание от страна на американските или английските войски може да се организира тържествена или другарска среща с нашите войски…“ 984 984 ЦАМО, ф.3, оп.11556, д.18, л.110.

Изобилието от побратимявания, срещи и вечеринки започва да го дразни. Ето и Жуков ще отлети заедно с Вишински за Франкфурт на Майн по покана на Айзенхауер. В телеграмата си Жуков моли Сталин за разрешение да награди 10 офицери от щаба на Айзенхауер с орден „Червено знаме“ и 10 — с медал „За бойни заслуги.“ 985 985 Пак там, ф.48-А, оп.3412, д.63, л. 187–188. Отначало те ще наградят американците, а после сами ще получат награди… Ликуват, тържествуват, а следвоенните въпроси още не са уредени. Сталин има предвид подготовката на Берлинската конференция на ръководителите на трите съюзни държави, която трябва да реши сложни въпроси, свързани с устройството на следвоенния свят. Пък и войната нали още не е завършила… Сталин няма да протака както партньорите му с втория фронт. Обещанието, дадено в Ялта, да се намеси във войната против Япония два-три месеца след капитулацията на Германия, 986 986 Крымская конференция руководителей трех союзных держав. Сб. документов. М., 1979, с.273. той на всяка цена ще изпълни.

Само днес, 28 юни, Сталин подписа няколко директиви с надпис „Абсолютно секретно. От особена важност“ за подготовката до 1 август на всички необходими мерки за „провеждане на настъпателна операция по специална заповед на Ставката на Върховното главно командване“. В директивите до командващите войските от Далекоизточния фронт, Приморската група и Задбайкалския фронт (от началото на бойните действия Приморската група ще бъде преименувана в 1-ви далекоизточен фронт, а Далекоизточният фронт — във 2-ри далекоизточен) се поставят задачи по разгромяването на Квантунската японска армия. „Всички подготвителни операции да се провеждат при спазване на най-строга секретност. На командващите армии да се поставят задачите лично, устно, без връчване на писмени директиви на фронта.“ 987 987 ЦАМО, ф.3, оп.11556, д.18, л. 177–190. Сталин вече е решил кого освен Василевски ще изпрати на изток — Мерецков, Пуркаев, Иванов, Масленников, Шикин. Останалите военни ръководители нека да предложи Главното управление „Кадри“. Сега мнозина знаят да воюват…