Уилбър Смит - Речният бог (Книга първа)

— Нещо друго, кажи ми нещо друго! — пляскаше тя с ръце и във вълнението си едва не преобърна лодката ни.

— Казват, че на всеки кръстопът е оставил огромни паметници, които да напомнят за него.

— Паметници? Какви са тези паметници?

— Грамади, огромни пирамиди от човешки черепи. Главите на избитите разбойници, които да служат за предупреждение на останалите.

Господарката ми потръпна от ужас, но в очите й заблестяха искрици.

— Наистина ли е убил толкова много? — попита тя.

— Едни казват пет, други — петдесет хиляди. Някои дори смятат, че са сто хиляди, но мисля, че те малко преувеличават.

— Говори ми още! Още!

— Казват, че вече е заловил поне шестима от разбойническите главатари…

— И им е отрязал главите! — изпревари ме тя.

— Не, казват, че не ги убил, ами ги бил превърнал в бабуини и ги държал в клетка — за забавление.

— Но възможно ли е? — изкикоти се господарката ми.

— За един бог няма нищо невъзможно.

— Той наистина е моят бог. О, Таита, кога ще ми позволиш да го видя?

— Скоро — обещах й аз. — Красотата ти разцъфтява с всеки ден. Скоро ще възвърнеш цялата си прелест.

— А дотогава ти ще слухтиш и ще ми донасяш всичко, което чуеш за Ах-Хор.

И така, всяка сутрин господарката ми ме изпращаше до пристанището, за да чуя какво ще разкажат за Ах-Хор моряците, идващи от север.

— Говори се, че никой не е виждал лицето на Ах-Хор, защото винаги носел шлем, покриващ всичко без очите му — повтарях й чутото след една от тези ми разходки. — Също така казват, че в разгара на битката главата на Ах-Хор избухвала в пламъци, които заслепявали враговете.

— Понякога на слънце косата на Танус наистина заблестява с божествена светлина — потвърди господарката ми.

Друг път й разказах следното:

— Чух, че можел като в огледало да умножава образите си и по едно и също време да се появява на съвсем различни места; в един ден да го видят в Кена, а само няколко часа по-късно в Ком-Омбо, което е на близо двеста километра.

— Възможно ли е?

— Някои мислят, че това не е вярно. Според тях Ах-Хор можел да прекоси тези огромни разстояния толкова бързо само защото никога не спял. През нощта препускал из пустинята, възседнал лъв, а през деня летял из небето на гърба на огромен орел, с който се спускал изневиделица над главите на враговете си.

— Виж това може и да е вярно — поклати сериозно тя глава. — Това за огледалото не го вярвам, но за лъва и орела нищо чудно да се окаже истина. Дори съм сигурна, че е точно така.

— А според мен просто на всички в Египет им се иска да зърнат този Ах-Хор и затова образът му се показва зад всеки храст. Колкото до бързината, с която е способен да…

Но тя ме прекъсна:

— Ти не си романтик, Таита. Дори се съмняваш, че облаците са овците на Озирис, а слънцето — лицето на Ра, само защото не можеш да ги пипнеш с ръката си. Аз обаче съм убедена, че Танус е способен на всичко — и така господарката ми сложи край на спора, а аз трябваше смирено да сведа глава.

Двамата с Лострис възстановихме стария си навик да прекарваме следобедите си в разходки из улиците и пазарищата на града. Както преди, така и сега господарката ми навсякъде беше посрещана с радост от обожаващия я народ и често се спираше да се разговори с непознати, независимо от професията и общественото им положение. От жреците до проститутките, всички бяха еднакво омаяни от красотата и неподправения й чар.

Тя винаги насочваше разговора така, че да стане дума и за Ах-Хор, а хората само си търсеха повод да възхваляват отново и отново новия бог. Скоро в представите на народа той се превърна от полубожество в пълноценна фигура от пантеона. Жителите на Елефантина дори започнаха да събират средства за построяването на храм на Ах-Хор. Излишно е да казвам, че господарката ми беше един от най-щедрите дарители.

Бъдещият храм трябваше да бъде построен точно срещу този на Хор — на другия бряг на реката, — а фараонът официално обяви, че лично ще го освети, щом сградата бъде готова. Той имаше всички основания да бъде благодарен на новопоявилия се бог. В чужбина започваха да гледат с друго око на страната ни. Щом пътищата в Горен Египет станеха сигурни, търговията ни с целия останал свят щеше да се оживи и рано или късно царството ни би познало отново благоденствието.

И това вече се превръщаше във факт. От изток вече не вървяха по един-два кервана, а по четири-пет един след друг. Преди още първите да са разтоварили и разпродали стоката си, откъм пустинята се появяваха следващите. Пътуващите търговци имаха нужда от стотици, дори хиляди магарета, което пък вдигаше цената на животните и скотовъдците по-често слизаха към градовете, за да ги продават.