Робърт Пърсиг - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Готвя се да им отговоря, но не го правя. Имам чувството, че вече съм докарал нещата до допустимия предел, дори може би съм го прехвърлил и е време да спра.

След малко Джон казва:

— Хубаво е, че отново ще видим планините.

— Да, хубаво е — съгласявам се аз. — Да пием една последна глътка за това!

Свършваме бутилката и се разотиваме по стаите.

Погрижвам се Крис да си измие зъбите и го оставям да мине с обещанието, че ще вземе душ сутринта. Възползувам се от старшинството си и заемам леглото до прозореца. След като загасяме лампата, той казва:

— Разкажи ми приказка за призраци.

— Току-що го направих отвън.

— Искам да кажа, истинска приказка с призраци.

— Това бе най-истинската приказка с призраци, която ще чуеш някога.

— Знаеш какво имам предвид. От другите.

Мъча се да си припомня някоя от обикновените.

— Знаех толкова много от тях, когато бях дете, Крис, но съм ги забравил всичките — казвам. — Време е да спим. Всички трябва да ставаме рано утре.

Ако не се смята вятърът в капаците на прозорците на мотела, тихо е. Мисълта за всичкия тоя вятър, понесъл се срещу нас през откритите поля на прерията, е успокояваща и ме унася.

Вятърът се засилва и после отслабва, после се засилва и въздъхва и пак отслабва… тръгнал от толкова много мили.

— Познавал ли си някога призрак? — пита Крис.

Полузаспал съм.

— Крис — казвам, — някога познавах един човек, който прекара живота си, цял-целеничък, като не правеше нищо друго освен да търси призрак и това си бе чиста загуба на време. Така че заспивай.

Твърде късно разбирам грешката си.

— Намери ли го?

— Да, намери го, Крис.

Все още се надявам, че той ще заслуша вятъра и ще престане да задава въпроси.

— И какво направи тогава?

— Хубавичко го натупа.

— И после?

— После той сам стана призрак — кой знае защо, смятах, че това ще приспи Крис, но то не го приспа, а само разсъни мен.

— Как се казва?

— Не го познаваш.

— Но как се казва?

— Няма значение.

— Добре де, как се казва все пак?

— След като това няма значение, Крис, казва се Федър. Не е име, което знаеш.

— Него ли видя от мотоциклета в бурята?

— Какво те кара да мислиш така?

— Силвия каза, че мислила, че си видял призрак.

— Просто така казват.

— Тате?

— Добре ще е, Крис, това да е последният ти въпрос, иначе ще се разсърдя.

— Само щях да кажа, че ти никак не говориш като другите.

— Да, Крис, знам това — казвам. — То създава проблеми. А сега спи.

— Лека нощ, тате.

— Лека нощ.

След половин час той диша равномерно в съня си, а вятърът си е все така силен и аз съм напълно буден. Там, отвъд прозореца, в тъмнината — студеният вятър вее откъм пътя и се носи към дърветата с листа, блещукащи под лунната светлина — без съмнение Федър видя всичко. Нямам представа какво е правел там. Защо е дошъл тук вероятно никога няма да науча. Но беше тук, насочи ни към този странен път, беше с нас през цялото време. Няма спасение.

Ще ми се да можех да кажа, че не знам защо е тук, но боя се, трябва да призная, че знам. Идеите, нещата, които разправях за науката и призраците, и дори идеята за отдаването на работата и техниката в днешния следобед — те не са мои. А всъщност не съм имал нови идеи от години. Откраднати са от него. А той е наблюдавал. И затова е тук.

След това признание, надявам се, сега ще ми позволи малко да поспя.

Бедният Крис. „Знаеш ли приказки е призраци?“ — беше ме попитал. Бих могъл да му разкажа една, но самата мисъл ме плаши.

Наистина трябва да заспя.

Всяка шъто̀куа трябва да си има някъде списък на неща, които си струва да се запомнят и да се запазят на сигурно място, за да бъдат използувани при бъдеща необходимост и вдъхновение. Подробности. А сега, докато останалите проспиват това прекрасно утринно слънце… мда… за да запълня времето някак си…

Ето моя списък на полезни неща, които човек трябва да вземе за следващото пътуване с мотоциклет през Дакотите.

Буден съм от зори. Крис още е потънал в здрав сън. Повъртях се в леглото, опитвайки се да заспя отново, но чух да кукурига петел и се сетих, че сме на почивка и няма смисъл да се спи. Чувам през стената на мотела как Джон „бичи“ в стаята… освен ако не е Силвия… не, твърде силно е. Проклетият му гатер, звучи като…

Така ми е омръзнало да забравям разни неща при подобни пътувания, че изготвих тоя списък, пазя си го вкъщи и като дойде време за тръгване, отмятам нещата едно по едно.