Графиня просякиня

— Аз го намерих, лейди Гулд!

— Нима?

— Да. Той се е венчал втори път.

— Оженил се е за друга! А знае ли, че си го открила? О, този злодей е направил нещастна и втората си жена.

— Да, мисис Гулд, той е злодей!

— И ти все още го обичаш и държиш на него? — попита Мери, клатейки недоумяващо глава.

— Трудно можете да разберете моите чувства, миледи. Много пъти и аз самата не зная как съм могла да изтърпя ужаса на положението си и въпреки това да запазя любовта си.

В този момент от улицата долетяха силни крясъци и прекъснаха мъчителната сцена. Ирма въздъхна облекчено.

Отвън вече ясно се чуваше: „Вестник «Ню Йорк Херълд»! Убийство! Пълни подробности. Убийството на Медисън Стрийт“ Мери бързо стана, водена от лошо предчувствие.

— Баща ми живее на Медисън Стрийт!

В това време влезе слугинята и подаде вестника. Мери го грабна и бързо прочете онова, което търсеше, но още при първия ред изпищя и изгуби съзнание. Ирма и слугинята я повдигнаха и я положиха на дивана.

Компаньонката също беше смутена. Само Артур бе запазил хладнокръвие. Той взе чаша вода и започна да пръска лицето на припадналата. Ирма се наведе, взе вестника и прочете:

Мистър Шмит, мултимилионер, собственик на корабостроителниците в Бруклин, е бил намерен тази сутрин в своя дворец на Медисън Стрийт мъртъв в спалнята. От страшната рана от гърдите му леглото се е превърнало в локва кръв. По всичко изглежда, че убийството е извършено през нощта. Причината не е кражба, защото както касата с пари, намираща се в съседната стая, така и скъпоценностите дори не са докоснати. Следствието още не е определило дали това не е дело на отмъщение. Досега не е открита никаква следа от извършители.“

Ирма вдигна очи. Тя погледна Артур, наведен над безчувственото тяло на Мери. Докато го наблюдаваше, през ума й мина ужасна мисъл. Спомни си как той се беше опитал да грабне документите й, а сега дори не посегна да вземе вестника. Защо не искаше да узнае причината за припадъка на съпругата си? Нямаше никакво съмнение, че той предварително знаеше какво пишеше там.

На вратата се почука. Влезе слугата.

— Мистър Гулд, един полицай иска да говори с вас. Казва се Бърнард.

Артур кимна с глава и отиде в стаята, където го чакаше детективът. Последният се представи. Гулд го познаваше и знаеше славата му като вещ полицай.

— Мистър Гулд — каза той, — дойдох при вас по много неприятен повод. Вашата съпруга, лейди Мери, е единствената дъщеря и наследница на мистър Шмит. Моля, повикайте я тук.

— Печалното известие я разстрои — отговори Артур. — Обяснете ни как е станало така, че ние последни узнаваме за убийството, след като вече целият град знае за него.

— Има важни съображения, които изискват никой да не влиза в дома на убития.

— Искате да кажете, че трябва да се снеме предварително дознание относно положението, в което се е намирала къщата в момента на убийството. Трябва да отбележа, че това е пропуск, който много ме тревожи.

— Има обстоятелства, при които правосъдието е принудено да прибягва към по-особени мерки. Намираме се пред едно неразгадано убийство. Кога за последен път бяхте при вашия тъст?

— Доста отдавна.

— А вашата съпруга?

— Преди няколко дни.

— Вие не бяхте ли с нея? Отношенията ви с нея са били обтегнати.

В очите на Артур светна зловещ пламък.

— Защо ми задавате такива въпроси, мистър? — попита той.

Бърнард пое със своите сиви проницателни очи злия поглед на Артур.

— Извинете! Задавам ви тези въпроси само за да проверя дали старият слуга не е излъгал.

— Боб ли? Какво?

— Много неща, свързано.

— Моля ви, кажете по-точно!

В този момент вратата се отвори. Влезе Мери, пребледняла и облегната на рамото на Ирма.

— Вие сте полицаи! — извика тя. — Смилете се, кажете ми само едно… баща ми наистина ли… Не, това е невъзможно. Името Шмит е много популярно… много разпространено… да не е станала някаква… грешка…

Мери се отдели от Ирма.

— Това е ужасен удар на съдбата, миледи — каза Бърнард. — Съберете цялата си твърдост. Натоварен съм да ви съобщя за смъртта на вашия баща.

— Но какво се е случило, за Бога? Истина ли е това? Бедният ми баща!

— Да, миледи, истина е!

Мери се разплака и сълзите сподавиха гласа й.

Артур я отведе до едно кресло.

— Разкажете ми всичко, мистър. Как е умрял той?

— Когато тази сутрин слугата ни съобщи за това, няколко полицаи заедно със следователя и лекаря се отправиха веднага за дома на мистър Шмит. Лекарят констатира смъртта. Баща ви е издъхнал през нощта. Тялото му било вече изстинало.