Графиня просякиня

Тези спомени сега разяждаха съзнанието му.

Щом стъпи на американска земя, той промени името си. Като опитен съблазнител потърси нова жертва и скоро я намери. Ожени се за младата лейди Мери Шмит само няколко месеца, след като беше напуснал Европа. Мери Шмит му бе донесла като зестра едно огромно богатство и великолепен дворец, отличаващ се с разточително изящество. По този начин бе влязъл отведнъж в кръга на най-почитаните мъже в Ню Йорк и имаше млада, хубава и умна жена, която държеше на него. Беше я спечелил със силата на своята завладяваща красота и мъжествена енергия.

Нито едно женско сърце не можеше да му устои дълго време. Той покоряваше жените и беше техен идол. И на всичко това трябваше да се сложи край! Предстоеше му да слезе от високия пиедестал и да бъде хвърлен в затвора за двубрачие. Никога! Ако ще и да му коства живота.

Ужасна мисъл премина през главата му. Ами ако премахне Ирма! Щеше да остане свободен и никой нямаше да пречи на щастието му. Той се изплаши. Това означаваше да стане уби… Не му стигна смелост да произнесе тази дума. Нямаше ли да е по-добре, ако изпълни молбата на Ирма и я приеме в къщата си. Идеята да живее с двете си жени под един покрив го уплаши. От друга страна, само така би могъл да държи Ирма под око и да я обезвреди. Красивите му очи блеснаха с демоничен пламък. Той се замисли как би могъл да убеди жена си да приеме на работа Ирма.

Тази вечер Йохан Гулд си легна уморен и съкрушен. Приключението през изтеклия ден измъчва мозъка му през цялата нощ. Мисълта, че Ирма трябваше да дойде под неговия покрив, го терзаеше ужасно. Ами ако го издадеше и разкриеше престъплението му! Това би го погубило!

Дързостта му не стигаше, за да подготви втората си жена за онова, което щеше да се случи. На сутринта той стана от леглото, обзет от мрачни мисли и предчувствия. През цялата нощ не можа да заспи.

Посещението беше неизбежно. Трябваше да се примири!

На прага на спалнята му го посрещна Мери. Тя протегна ръка и поднесе устни за целувка. Йохан Гулд никога не беше оценявал обноските си като лоши, но сега, когато младата му жена, красива и сияеща от щастие, чувствайки се негова истинска съпруга, положи с любов главата си на гърдите му, той извърна лицето си настрани, чувствайки се недостоен да я погледне в очите. Като видя колко е бледен, Мери се уплаши.

На закуска тя беше извънредно любезна с него и се стараеше да разпръсне облаците на свъсеното му чело. Горката жена не подозираше какви мисли измъчваха този, когото тя боготвореше! Очите на Мери Гулд блестяха, озарени от вътрешната й чистота. Тя се чувстваше щастлива до този човек, заради когото й завиждаха всичките й приятелки.

— Мила Мери — започна Йохан с неискрен глас, — виждам, че домакинството ти създава големи грижи. Това ми е неприятно.

— Колко си добър към мен, Йохан — отвърна тя, щастлива от това, че съпругът й мисли за нея.

— Ще ти взема помощница-компаньонка.

Мери се хвърли на врата му. Трогната и признателна, младата жена отново прегърна мъжа си, без да подозира каква обида съдържаше това негово предложение.

Към четири часа следобед същия ден млада и красива жена, облечена доста бедно, застана пред вратата на двореца на Йохан Гулд. Тя спря задъхана и уморена. Вълнението изтощаваше силите й. Един от слугите с червени ливреи й отвори и я въведе при господарката.

— Приближи се, Ирма Норт — звънна приятелски гласът на Мери Гулд.

— Принудена съм да постъпя на работа — каза Ирма.

— Имаш ли нещо против да поискам твоите свидетелства?

Ирма трепна.

— Не притежавам никакви документи. Досега не съм работила никъде. Омъжена съм.

Мери я погледна състрадателно.

— А мъжът ти не те ли поддържа?

— Той ме напусна. Сега съм съвсем сама.

— Бедната!

— Сама се грижа за себе си и за детето си!

— Но как е възможно — повиши възмутено глас мисис Гулд. — Как е възможно този мъж да е толкова коравосърдечен! Нещастната жена! Положението ти сигурно е ужасно. Доволна съм, че имам съпруг, който ми е верен и ме обича! Имам всичко, каквото желае сърцето ми.

При тези думи по лицето на Ирма премина сянка и очите й се навлажниха.

— Мислиш ли, че е невъзможно твоят съпруг след време да се разкае и да се върне при теб? — попита Мери след кратко колебание.

— Да, вярвам, че той пак ще ми принадлежи — отговори тя, като измери с особен поглед събеседницата си.

— Искаш ли да започнеш работа при мен като компаньонка и приятелка? Сигурна съм, че ще се почувстваш добре в нашата къща. Ще ти бъде ли достатъчна една заплата от сто долара месечно?