Графиня просякиня

— И кой е пожелал смъртта на баща ми?

— За съжаление още не съм в състояние да ви кажа нещо положително по този въпрос.

— Искам да отида при него. Трябва да го видя.

Мери отново започна да стене. Артур се опита да я утеши и й прошепна няколко успокоителни думи.

— Бяхме длъжни да ви известим, като единствена дъщеря и пряка наследница, и аз поех тази задача — каза Бърнард. — Запечатано е всичко. И най-дребната вещ не е докосната. Съдебната власт преди всичко трябва да констатира положението на къщата, преди да се предприемат каквито и да било действия.

— Трябва да отида там! Трябва да отида при него, Йохан!

Междувременно Ирма не изпускаше от поглед Артур. Тя чувстваше, че нещо необяснимо я отблъскваше от този, когото до вчера беше обичала толкова силно и искрено. В неговите очи имаше нещо зловещо и дяволско. Дали не беше Артур Норт…? В тази минута тя видя своя идол в друга светлина. Но в нея също ставаше някаква промяна.

— Ако искате — каза Бърнард на Мери, когато тя се съвзе отново, — готов съм да ви заведа в дома на баща ви. Никой друг не може да влезе сега там.

— Но съпругът ми може да ме придружи, нали? Той има това право.

— Разбира се, миледи, не може да се попречи на единствените наследници да влязат.

— А къде е Боб, нашият стар Боб?

— В къщата на убития.

— Защо не е дошъл да ме извика?

— Не знам защо не го е направил преди това, но след като е известил полицията, вече е било невъзможно. Той е нужен на следствието.

— А не се ли установи как се е случило?

— Съжалявам, миледи. Престъплението е извършено през нощта. Убиецът е изчезнал.

— Как е възможно!

— Вероятно е имал ключове от всички врати.

— Но само баща ми имаше ключ за главния вход!

— Да, неговият ключ е намерен на масичката в стаята му.

— Тогава как е влязъл убиецът? Може би се е вмъкнал още преди да заключат вратите, а после е избягал през прозореца на партера?

— Това обяснение е доста странно — отговори Бърнард. — Всички прозорци на партера бяха намерени затворени.

— В такъв случай се намираме пред някаква мистерия! — каза Мери.

— Трябва да се съглася, че всичко е забулено в тайна, но тя скоро ще бъде разбулена.

— Още не мога да се примиря. Баща ми — убит!

— Бъди твърда, Мери — призова я Артур.

Тя се обърна към него.

— Ти си единственият, който ми остава сега! — каза тя и увисна на врата му.

Ръцете й стискаха неговите.

— Хайде да отидем на Медисън Стрийт — предложи Артур. — Да си вземем сбогом с баща ти.

— Ако ми позволите, мистър Гулд, аз ще ви придружа — намеси се Бърнард.

Те излязоха. Ирма остана сама в салона. Подозренията й не я напускаха.

Убийството, извършено в центъра на най-богатия квартал на Ню Йорк, бе предизвикало общо съчувствие в целия град поради популярността на Шмит. Навсякъде говореха за него. Дворецът на Медисън стрийт, беше затворен. Вътре пазеха няколко полицейски служители. Освен тях в къщата се намираше и старият Боб, който в последно време живееше сам с господаря си.

Въпреки огромното си богатство Шмит бе възбуждал навсякъде недоверие у хората. След като омъжи дъщеря си Мери, той премахна от дома си всякакъв разкош, уволни всички слуги и остави само стария Боб. Кантората му се намираше в една отдалечена улица. Всяка сутрин старецът отиваше там с файтон, работеше през целия ден и се връщаше вкъщи винаги в точно определен час, след като вечеряше съвсем сам в някоя гостилница.

В къщата си имаше няколко каси, зазидани в стените. В тях съхраняваше ценни книжа и цялото си богатство — единственото удоволствие в живота му. След като дъщеря му се омъжи, само Боб беше човекът, на когото се доверяваше, разбира се, в известни граници. В деня на нещастието Боб, както винаги, беше приготвил чая, който Шмит редовно пиеше в девет часа сутринта.

Девет минаваше, а господарят още не слизаше. Слугата отиде до вратата на стаята му и се ослуша. Не се долавяше никакъв шум.

— Мистър Шмит! — извика той.

Отговор не последва.

Боб почука, но пак не се чу нищо. След кратко колебание той хвана дръжката на бравата. Вратата беше отключена. Слугата отвори и бързо обходи с поглед стаята. В следващия миг остана като гръмнат. Шмит лежеше безжизнен в леглото си, потънал в кръв. Боб коленичи пред него. След малко трепна и бързо излезе от стаята. Мина му през ума, че убиецът на неговия господар можеше още да е в къщата. Убитият държеше всички ключове от жилището в себе си. Как тогава беше влязъл и излязъл злодеят?