Триша Рейбърн - Сирена

Задното стълбище открай време беше пътят за бягство на двете ни с Джъстин. По него се измъквахме от партитата, вечерите и даже от наставленията на родителите си. Докато се качвах нагоре, си мислех за последния път, когато потърсихме спасение тук от коледното парти на мама. Докато двеста гости пресушаваха шампанското долу, двете с Джъстин седяхме на стълбите, преметнали през раменете си нейния пухен юрган, смучехме захарни пръчки и отпивахме от яйчения пунш 6 6 (Топло) питие от разбито яйце със захар, мляко и бира или вино, което традиционно се поднася на Коледа. — Бел.прев. . Онази нощ си представяхме, че бягаме не от пияните колеги на мама в достолепното ни жилище от червеникавокафяв камък в центъра на Бостън, а се крием от мама и татко в къщата ни край езерото в Мейн, затаили дъх от вълнение, докато чакаме Дядо Коледа да падне през комина на старото каменно огнище.

Бавно се качвах по стълбите, обгърната от мъждива светлина и заобиколена от тъмната ламперия. Опитах се да прогоня тази мисъл на секундата, щом се появи в главата ми, но все пак за един кратък миг си дадох сметка колко странно е да съм тук… сама. Цяла седмица не бях оставала сама, а и никога не бях идвала тук без Джъстин.

Когато стигнах площадката, спрях и зачаках. След няколко секунди примигнах и пак зачаках. Нищо. Дори посещението на едно от любимите ни места не беше способно да ме накара да заплача.

Продължих по коридора и сърцето ми постепенно ускори ритъма си. Не бях влизала в стаята на Джъстин цяла седмица. Тогава се приготвяхме да отпътуваме за Мейн, а тя беше извадила съдържанието на целия си гардероб и пробваше всичко едно по едно, опитвайки се да намери идеалната дреха за пътуването на север. Накрая поли, летни рокли и блузи без ръкави покриваха пода като водорасли по брега след оттеглянето на прилива. Сега не знаех от кое ме е страх повече — че дрехите ще са още там, както ги е оставила, или че няма да ги има.

Затворих очи и приближих вратата. Протегнах ръка и напипах кръглата дръжка. Медната топка хладнееше между пръстите ми и аз изчаках, докато температурата на ръката ми и нейната се изравнят, преди да я стисна здраво в юмрук.

Това е просто Джъстин. И това са само нейните дрехи. Стаята ще изглежда така, сякаш за малко е излязла и всеки момент ще се върне. После ще заминем отново в къщата на езерото и всичко ще тръгне постарому, както си е било открай време.

Отворих вратата. През полуотворените ми устни едва се процеди тих звук.

Не защото най-дълбоко заровените ми страхове сега бяха излезли на повърхността. И не защото в сравнение с коридора стаята на Джъстин беше гореща фурна.

А заради солената вода. Мирисът беше толкова силен, а въздухът — така наситен с влага, че ако бях останала със затворени очи, щях да помисля, че съм на брега на океана.

— Ще трябва да свикнеш с това.

Отворих очи. Големия бащица седеше на пода насред стаята.

— Явно има проблем с тръбите. Утре ще се обадя на водопроводчика. — Гласът му звучеше немощно, той самият изглеждаше изтощен. Краищата на устата му се бяха извили надолу към брадичката. Сините му очи бяха загубили блясъка си, а раменете му висяха отпуснати. Нашият здравеняк Йети беше загубил силата си.

— Голям бащица — казах, пристъпвайки напред, — знам, че ти е трудно, но имаме гости. Ще ти бъда много благодарна, ако се проявиш като любезен домакин.

Крайчето на устата му се повдигна леко нагоре, докато вземаше сувенирната чаша от „Дартмут“. Знаеше отлично, че това не са мои думи.

— Майка ти го преживява, Ванеса. Също като нас.

Не казах нищо и седнах до него на пода. Единственото общо между мен и мама досега беше споделеното ни обожание към Джъстин. Иначе не можех да разбера защо мама работи толкова много, защо пазарува толкова често и защо толкова се старае да направи впечатление на напълно непознати хора. Не проумявах защо сред стотината души на долния етаж има само десетина, способни да различат коя е Джъстин и коя съм аз на традиционната снимка от последната Коледа. Не намирах никакъв смисъл в повечето от действията на мама. Но за татко тя беше Слънцето, Луната и звездите в едно и единствено по тази причина аз предпочитах да си мълча.

— Не е ли красавица? — каза татко след няколко минути.

Проследих погледа му до покритата със снимки коркова дъска, която висеше над бюрото на Джъстин, и се насилих да пусна поне една сълза. Защото тя беше там: на рафтинг в пенливите реки на Бъркшър; на езда на Кейпа 7 7 Кейп Код (или Кейп, както често е наричан) е малък полуостров в югоизточната част на щата Масачузетс, САЩ. Има формата на сгъната ръка и на него са разположени множество малки градчета, притежаващи специфичния облик на Нова Англия. Тук са едни от най-старите селища в Щатите. В близост е и най-старият град на САЩ — Плимут. Кейп Код е заобиколен отвсякъде с плажове и е много привлекателно място за туризъм през лятото. — Бел.прев. ; шляеща се по двора на началното училище в Хоторн; изкачваща планината Вашингтон в Ню Хампшър… И любимата ми снимка — онази, която сестра ми беше разпечатала във формат 12х18 см и беше поставила в центъра на колажа — аз и тя в Мейн на риба с червената ни гребна лодка.