— Аз бях там онази нощ.
Ема замига учестено.
— Бил си там?!
— Карах си колелото, когато видях край мен да профучава позната кола — обясни той. — Разпознах я по стикера „МАФИЯ ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ на задната броня — миналата година двамата с Мадлин имахме съседни паркинг-места. Просто се е запечатал в съзнанието ми.
Ема преглътна мъчително.
— Не знам защо, но нещо ме накара да я последвам надолу по хълма към сечището — продължи Итън. — Когато стигнах там, камерата беше включена и те тъкмо бяха започнали да душат Сътън. Не знаех какво става или защо го правеха, но наистина изглеждаше така, сякаш искаха да я убият.
Ема седеше напълно неподвижна, докато Итън й разказваше какво се беше случило: точно когато Сътън изгубила съзнание, той изтичал на сечището. Момичетата се разпищели и се разбягали, събаряйки камерата от трипода. Той изтичал до Сътън и започнал да развързва ръцете й. — Тя все още дишаше — каза той на Ема. — Започна да идва в съзнание.
Ема се втренчи в тъмното стъкло.
— Значи… ти си онзи човек в края на клипа, който й сваля превръзката от очите? Ти си я спасил?
Итън сви рамене.
— Предполагам.
Той се прокашля и продължи.
— Но разбираш ли, след онази нощ повече не си проговорихме. Не смятах, че ми дължи нещо, но щеше да е учтиво да… Знам ли. Да ми благодари поне, може би. Затова когато ти се приближи до мен на купона у Ниша, реших, че точно това ще се случи. Но нещо не беше както трябва онази нощ. Беше различно. Начинът, по който говореше за звездата на кучката… чувството ти за хумор. И след това, всеки път когато те срещах, не можех да се отърва от онова чувство. Ти си… мила. И забавна. И интересна. И… разкайваща се. Онази Сътън, която аз познавах — която всички познаваха — не изпитваше вина за нищо. Затова започнах да се питам дали не страда от раздвоение на личността. Или е преживяла някакво духовно пробуждане, която я беше направило по… поносима. — Той притисна пръсти към слепоочията си. — Каквото и да беше станало, аз започнах да си падам по нея.
— Това бях аз — каза тихо Ема, навела поглед към скута си. — Аз бях на купона у Ниша. И през цялото време след това. Не Сътън.
Итън прокара език по зъбите си и бавно кимна.
— Тогава… коя си ти?
В далечината избухнаха фойерверки. След като утихнаха, Ема си пое дълбоко дъх.
— Аз съм близначка на Сътън. Отдавна изгубена, всъщност. Никога не сме се срещали. Дори не успях да я видя.
Итън я гледаше без да мига.
— Чакай малко. Отдавна изгубена близначка? Ама наистина ли? — Той поклати глава. — Я започни от самото начало.
Цялата история забълбука в гърдите й, отчаяно искайки да излезе навън.
— Опитах се да си тръгна — обясни тя, след като му каза за бележката, в която пишеше „Сътън е мъртва“. — Не исках да заседна в живота й. Но сигурно убиецът й ме е видял на автогарата. След това ме хванаха в кухнята на Шарлът и ме заплашиха, че ще ме убият, ако се опитам отново да си тръгна. — Тя затвори очи. Усещането за притиснатия към гърлото й медальон беше толкова реално, сякаш се беше случило само преди няколко мига. — Приятелките на Сътън и сестра й бяха единствените, които знаеха, че се опитвам да си тръгна. А къщата на Шарлът е заключена като крепост. Трябва да е бил някой отвътре — някоя от приятелките на Сътън. Те се опитаха да ме удушат точно както са се опитали да удушат Сътън през онази нощ в гората. Нощта, в която са я убили.
Итън заклати енергично глава.
— Не казвам, че не са я убили те, но ако е така, не е било в нощта, когато са заснели клипа. Това се случи две седмици, преди да дойдеш тук. А и всички си тръгнаха, след като ги спрях. Включително Сътън. Тя беше добре.
— Тръгнала си е с тях? — попита шокирано Ема.
Итън я погледна със смесени чувства.
— Сътън и приятелките й непрекъснато правят подобни глупости.
— Знам. — Ема разтърка слепоочията си. — Не съм и предполагала, че се е стигало до такива опасни неща.
Изведнъж започна да вали. Капките, които падаха по предното стъкло, приличаха на малки взривяващи се бомби. Ема погледна към Итън.
— Трябва да се махна оттук.
Итън се намръщи.
— Къде ще отидеш?
— Някъде. — По бузите й потекоха сълзи. Ще се метна на първия автобус, който минава оттук. Не мога да остана. Това е пълна лудост.
Итън се облегна назад и загриза палеца си.
— Ами нали… вече се опита да си тръгнеш веднъж и не се получи. Каква е гаранцията, че този път ще мине по-добре?
— Но… — Ема погледна стреснато към високите силуети на околните кактуси. — Това е единственият ми шанс.
Читать дальше