Кристина Дод - Внимавай в картинката

Медоу простена тихо.

Никаква реакция. Съпругът й продължаваше да си говори с лекарката й и никой от тях не й обърна и най-малко внимание.

Тя простена по-високо.

— Скъпа! — Девлин се върна до нея.

Това е друго нещо.

— Нека да я прегледам. — Лекарката го избута настрани.

Той не й възрази.

— Здравейте… съжалявам, но не знам как се казвате.

Медоу беше дочула, че Девлин казва на д-р Апс името й, но нямаше против да играе тази игра.

— Медоу. Казвам се Медоу.

— Разкажете ми какво се случи, Медоу — подкани я д-р Апс. Беше облечена в синя престилка с големи джобове, натъпкани с какви ли не докторски джунджурии. Преслуша сърдечния ритъм на Медоу, светна в очите й, прегледа цицината на главата й и слушаше с привидно невнимание, докато Медоу си признаваше за влизането с взлом, падането и загубата на съзнание.

— Колко време бяхте в безсъзнание? — попита я д-р Апс.

— Не знам. Достатъчно дълго, за да успее той да стигне до мен. — Девлин стоеше леко встрани и Медоу го посочи с вдигната на брадичката.

— Колко дълго? — обърна се към него д-р Апс.

— По-малко от минута.

Д-р Апс кимна.

— Зениците изглеждат добре. С еднакъв размер са. Очите й проследяват безпроблемно. Някаква загуба на памет?

Най-после. Шансът на Медоу да се изплъзне.

— И още как. Имам амнезия. Не си спомням какво правя тук.

— Нали казахте, че сте влезли с взлом? — Д-р Апс почисти грубо раната на главата й.

— Разбира се! Той казва така — тя отново посочи Девлин с глава, — а и съм сигурна, че има охранителни камери, които да го докажат.

Девлин кимна.

Страхотно. Когато той я завлечеше в съда, щяха да покажат видеоматериала и да я хвърлят в затвора за остатъка от живота й.

— Но аз изобщо не си го спомням. Не помня нищичко.

— Но ми казахте името си. — Изглежда и д-р Апс не й вярваше повече от Девлин.

— Това е единственото нещо, което си спомням. Не знам каква е фамилията ми. — Медоу започваше да се чувства като героиня от телевизионен сериал, отчаяно опитваща се да убеди доктора си, че е невменяема. — Знам само, че се събудих с кървяща глава.

— Хм, колко необичайно. — Но д-р Апс не гледаше към нея. Беше се вторачила в Девлин, сякаш той бе казал нещо. Но той мълчеше. Все още стърчеше встрани от нея, безпристрастен и очакващ.

— Съвсем сериозно. — Отчаяна да спечели вниманието й, Медоу се надигна на лакти. Но това накара главата й да запулсира и тя отново се отпусна на дивана. — Трябва да ме заведете в болницата за психологически преглед.

Д-р Апс върна погледа си към Медоу.

— Гадене?

— Вече не — каза Медоу.

— За малко щеше да повърне в една лиможска купа за пунш. — Девлин се подпря на облегалката на дивана.

— О, боже. О, не. — Д-р Апс стисна прекрасните си начервени устни в истински ужас. — Тези купи са изключително ценни, Медоу. — Очевидно жената се имаше за експерт и смяташе Медоу за невежа.

Девлин не се и опита да я поправи.

Медоу изгледа злобно двамата.

— Същото важи и за килима, но купата човек поне може да я пусне в миялната машина. — Тя се наслади на предвзетия ужас на д-р Апс.

— Скъпа, престани да се заяждаш. Знаеш какво стана последния път, когато сложи лиможската купа в миялната машина. Цялата позлата падна. — Девлин погали с върха на пръстите си челото на Медоу. — Но се боя, че тя казва истината, д-р Апс. Не си спомня абсолютно нищо. Не си спомня дори, че ми е съпруга.

Д-р Апс изгледа и двамата. После отново премести очи от единия върху другия. И се разсмя толкова весело, че Медоу си помисли, че би я харесала, ако не беше лекар.

— Ах, вие, Девлин, голям сте шегаджия. Спретнахте ми капан, нали? Искали сте да видите как действа планът ви за спешна медицинска помощ и ми вдигнахте фалшива тревога.

Той сви рамене, сякаш си признава вината, но отвърна:

— Едва ли бих ударил Медоу по главата, за да проверя какво е времето ви за реагиране.

— Значи някой от персонала ви случайно е паднал и вие сте решили да се възползвате от изникналата възможност. — Д-р Апс прибра стетоскопа и малкото фенерче в огромния си джоб. Извади марля и лепенка от друг и с отработени, но грубовати движения направи превръзка на Медоу. — Щяхте напълно да ме надхитрите, ако не беше историята за влизането с взлом, получаването на амнезия, както и това, че ви е съпруга. Последното ми дойде малко в повечко. — Тя потупа Медоу по ръката. — Вие ли измислите всичко това?

Девлин изсумтя.

— Медоу, следващия път се придържай към сценария, който съм ти дал, за да мине номерът.