Медоу простена тихо.
Никаква реакция. Съпругът й продължаваше да си говори с лекарката й и никой от тях не й обърна и най-малко внимание.
Тя простена по-високо.
— Скъпа! — Девлин се върна до нея.
Това е друго нещо.
— Нека да я прегледам. — Лекарката го избута настрани.
Той не й възрази.
— Здравейте… съжалявам, но не знам как се казвате.
Медоу беше дочула, че Девлин казва на д-р Апс името й, но нямаше против да играе тази игра.
— Медоу. Казвам се Медоу.
— Разкажете ми какво се случи, Медоу — подкани я д-р Апс. Беше облечена в синя престилка с големи джобове, натъпкани с какви ли не докторски джунджурии. Преслуша сърдечния ритъм на Медоу, светна в очите й, прегледа цицината на главата й и слушаше с привидно невнимание, докато Медоу си признаваше за влизането с взлом, падането и загубата на съзнание.
— Колко време бяхте в безсъзнание? — попита я д-р Апс.
— Не знам. Достатъчно дълго, за да успее той да стигне до мен. — Девлин стоеше леко встрани и Медоу го посочи с вдигната на брадичката.
— Колко дълго? — обърна се към него д-р Апс.
— По-малко от минута.
Д-р Апс кимна.
— Зениците изглеждат добре. С еднакъв размер са. Очите й проследяват безпроблемно. Някаква загуба на памет?
Най-после. Шансът на Медоу да се изплъзне.
— И още как. Имам амнезия. Не си спомням какво правя тук.
— Нали казахте, че сте влезли с взлом? — Д-р Апс почисти грубо раната на главата й.
— Разбира се! Той казва така — тя отново посочи Девлин с глава, — а и съм сигурна, че има охранителни камери, които да го докажат.
Девлин кимна.
Страхотно. Когато той я завлечеше в съда, щяха да покажат видеоматериала и да я хвърлят в затвора за остатъка от живота й.
— Но аз изобщо не си го спомням. Не помня нищичко.
— Но ми казахте името си. — Изглежда и д-р Апс не й вярваше повече от Девлин.
— Това е единственото нещо, което си спомням. Не знам каква е фамилията ми. — Медоу започваше да се чувства като героиня от телевизионен сериал, отчаяно опитваща се да убеди доктора си, че е невменяема. — Знам само, че се събудих с кървяща глава.
— Хм, колко необичайно. — Но д-р Апс не гледаше към нея. Беше се вторачила в Девлин, сякаш той бе казал нещо. Но той мълчеше. Все още стърчеше встрани от нея, безпристрастен и очакващ.
— Съвсем сериозно. — Отчаяна да спечели вниманието й, Медоу се надигна на лакти. Но това накара главата й да запулсира и тя отново се отпусна на дивана. — Трябва да ме заведете в болницата за психологически преглед.
Д-р Апс върна погледа си към Медоу.
— Гадене?
— Вече не — каза Медоу.
— За малко щеше да повърне в една лиможска купа за пунш. — Девлин се подпря на облегалката на дивана.
— О, боже. О, не. — Д-р Апс стисна прекрасните си начервени устни в истински ужас. — Тези купи са изключително ценни, Медоу. — Очевидно жената се имаше за експерт и смяташе Медоу за невежа.
Девлин не се и опита да я поправи.
Медоу изгледа злобно двамата.
— Същото важи и за килима, но купата човек поне може да я пусне в миялната машина. — Тя се наслади на предвзетия ужас на д-р Апс.
— Скъпа, престани да се заяждаш. Знаеш какво стана последния път, когато сложи лиможската купа в миялната машина. Цялата позлата падна. — Девлин погали с върха на пръстите си челото на Медоу. — Но се боя, че тя казва истината, д-р Апс. Не си спомня абсолютно нищо. Не си спомня дори, че ми е съпруга.
Д-р Апс изгледа и двамата. После отново премести очи от единия върху другия. И се разсмя толкова весело, че Медоу си помисли, че би я харесала, ако не беше лекар.
— Ах, вие, Девлин, голям сте шегаджия. Спретнахте ми капан, нали? Искали сте да видите как действа планът ви за спешна медицинска помощ и ми вдигнахте фалшива тревога.
Той сви рамене, сякаш си признава вината, но отвърна:
— Едва ли бих ударил Медоу по главата, за да проверя какво е времето ви за реагиране.
— Значи някой от персонала ви случайно е паднал и вие сте решили да се възползвате от изникналата възможност. — Д-р Апс прибра стетоскопа и малкото фенерче в огромния си джоб. Извади марля и лепенка от друг и с отработени, но грубовати движения направи превръзка на Медоу. — Щяхте напълно да ме надхитрите, ако не беше историята за влизането с взлом, получаването на амнезия, както и това, че ви е съпруга. Последното ми дойде малко в повечко. — Тя потупа Медоу по ръката. — Вие ли измислите всичко това?
Девлин изсумтя.
— Медоу, следващия път се придържай към сценария, който съм ти дал, за да мине номерът.
Читать дальше