Предлагам, ако и когато се направи публично изявление в този смисъл, директорът на Прокурорската служба да даде ясно да се разбере, че случаят Трейнър не представлява прецедент и че Кралската прокурорска служба ще продължи да преценява всеки случай според спецификата му и конкретните обстоятелства.
С най-добри пожелания,
Шейла Макинън
Кралска прокурорска служба
Просто следвах инструкциите.
Седях под сянката на тъмнозелената тента на кафенето, прозявах се и обхождах с поглед Рю де Франк Буржоа. Мекото слънце на парижката есен топлеше лицето ми. Сервитьорът с галска експедитивност бе поставил пред мен чиния кроасани и голяма чаша шварц кафе. Стотина метра по-надолу двама велосипедисти спряха на светофара и подеха разговор. Единият носеше синя раница, от която стърчаха две големи франзели. Във въздуха, топъл и задушен, се усещаше ароматът на кафе и острата миризма на нечия току-що запалена цигара.
Свърших писмото от Трина (казваше, че искала да се обади, но не можела да си позволи международен разговор заради цената). Била на първо място в курса по „Счетоводство — второ ниво“ и имала нов приятел — Съндийп, който още не бил решил дали да работи във фирмата на баща си (импорт експорт в района на Хийтроу) и бил „по-бос“ в музиката и от нея. Томас страшно се радвал, че ще е в по-горен клас в училище. Татко се справял все така страхотно като шеф на поддръжката и ми изпращал поздрави. Тя беше почти сигурна, че мама скоро ще ми прости. Определено е получила писмото ти. Знам, че го прочете. Дай й време.
Отпих от кафето си, пренасяйки се за миг на Ренфру Роуд — в дома, който ми се струваше отдалечен на хиляди километри. Седях, присвила леко очи на слънцето, и гледах как една жена със слънчеви очила се оглежда в стъклена витрина. Сви устни при вида на отражението си, поизправи гръб и продължи по пътя си.
Оставих чашата и въздъхнах. После взех другото писмо, писмото, което носех у себе си шест седмици.
Отпред на плика, под името ми, с главни букви беше напечатано:
„ДА СЕ ПРОЧЕТЕ САМО В КАФЕНЕ «МАРКИЗ», РЮ ДЕ ФРАНК БУРЖОА, С КРОАСАНИ И ГОЛЯМО КАФЕ СЪС СМЕТАНА НА МАСАТА.“
Бях се засмяла, макар и през сълзи, когато прочетох надписа за първи път — типично за Уил, да раздава заповеди до последно.
Сервитьорът — висок чевръст мъж с дузина листчета, подаващи се изпод престилката му — се обърна и улови погледа ми. Наред ли е всичко? — питаха вдигнатите му вежди.
— Да — отвърнах аз. После добавих малко срамежливо: — Oui.
Писмото беше напечатано. Разпознах шрифта от картичката, която ми беше изпратил Уил преди време. Облегнах се на стола си и зачетох:
„Кларк,
Когато четеш това писмо, вече ще са минали няколко седмици. Съмнявам се, че дори предвид новопридобитите ти организационни умения би успяла да отидеш в Париж преди началото на септември. Надявам се, че кафето е добро и силно, а кроасаните — пресни, и че времето все още е достатъчно слънчево, за да седнеш отвън на тротоара в някой от ония метални столове, които винаги лекичко се клатят. Бива си го «Маркиз». И пържолите са добри, ако решиш да се върнеш за обяд. А ако погледнеш от лявата си страна, ще видиш парфюмерията «Л’Артизан», където, след като прочетеш писмото, трябва да идеш да пробваш парфюма, чието име беше нещо от рода на «Папийон Екстрем» (не си спомням точно). Винаги съм си мислел, че на теб ще ухае страхотно.
Окей, инструкциите свършиха. Има няколко неща, които исках да кажа и трябваше да ти ги кажа лично, но ти щеше много да се разстроиш и нямаше да ме изслушаш докрай. Винаги говориш много.
Та ето какво: чекът, който получи в първия плик от Майкъл Лолър, не беше пълната сума, а само малък подарък, за да си помогнеш през първите седмици и да отидеш в Париж.
Когато се върнеш в Англия, занеси това писмо на Майкъл в лондонския му офис и той ще ти даде съответните документи, за да имаш достъп до сметката, която той е открил на твое име. В тази сметка има достатъчно да си купиш сносно жилище и да платиш таксата за университета и останалите неща по време на редовното ти обучение.
Родителите ми знаят всичко. Надявам се, че това, както и правните документи, изготвени от Майкъл Лолър, няма да позволят да имаш проблеми.
Кларк, почти те чувам как започваш да дишаш тежко. Не изпадай в паника и не се опитвай да раздадеш парите: не са достатъчно да се излежаваш до края на живота си. Но ще ти купят свободата както от това клаустрофобично градче, което двамата наричаме дом, така и от бъдещето, което досега си мислела, че трябва да имаш.
Читать дальше