Алиса Дей - Непокорни сърца в Атлантида. Жената на шейпшифтъра

Тогава осъзна и нещо друго, щом Бастиян хвърли ножа върху една маса. И тримата се държаха така, сякаш номерът й със споделянето на спокойствието, не им бе повлиял за повече от миг.

Което означаваше, че те са дори по-опасни, отколкото си бе мислила.

Бастиян бе доволен, че джипът на Кат е отворен за нощния въздух. Ако бе принуден да се вози в кола, затворен вътре с аромата й, за повече от пет минути, щеше да бъде принуден да вземе драстични мерки. Като да скочи от колата, рискувайки да посрещне с лице мръсния път.

Или да я помоли да спре, за да може да разкъса дрехите, скриващи невероятното й тяло.

Отчаяни мерки.

Но тежкият, влажен въздух на блатото и буйната растителност, които ги заобикаляха, му служиха за разсейване достатъчно, че да държи ръцете си — включително тази, която тя толкова компетентно бе превързала с комплекта за първа помощ, който носеше в раницата си — далеч от нея. Поне временно.

Защо тази жена му влияеше толкова силно? И как щеше да изпълни дълга си към Атлантида, ако не преодолееше това желание? Дългът му бе да защитава хората — всички хора. Но той с удоволствие би призовал забранения елемент на огъня, превръщайки бара и всички в него в пепел, за да предпази Кат.

Искаше да я отнесе в дома си в Атлантида и никога повече да не я допусне близо до някоя опасност.

Шейпшифтър в Атлантида. Ха. Аларик напълно ще се побърка. А Посейдон… о, неговото отмъщение би било извън представите ми.

— Къде отидоха приятелите ти? — Гласът й прекъсна блуждаещите му мисли. Звучеше дружелюбен, но безличен. Вероятно се опитваше да води любезен разговор.

— Изпратих ги да поговорят с някои от контактите ни с човешкото население в района — отвърна той. Тогава осъзна какво е казал и се почувства тъпо. Тя бе получовек. Може би мислеше за себе си като за човек? — Съжалявам, знам, че ти си… имам предвид, тъй като работиш с пантери и баща ти е бил алфа, ние мислехме…

Той прокара ръка през косата си и въздъхна. Отново.

Тя се разсмя. Смехът й бе жарък и истински, като самата нея. Богат и топъл, предизвикваш желание за секс.

О, по дяволите! Посейдон, моля те помогни на смирения си войн. Защото падам в тъмната пропаст на глупостта, породена от страст.

Бастиян стисна челюст и се вгледа право напред, твърдо решен да не поглежда отново към нея докато джипа не спре.

— Какъв е този звук?

— Какъв звук? — попита той, разгръщайки сетивата си.

— Този странен… почти врящ звук — отвърна тя, озадачена. — Сякаш е заврял чайник?

Той го чу веднага щом тя го описа — звукът, който бе пренебрегнал преди това. Звукът, който бе предизвикал. Несъзнателно бе насочил обърканите си, обезумели чувства към най-близкия източник на вода. Мърморейки няколко думи на древен атлантски, той пое дълбок дъх и изпрати охлаждаща енергия към блатото, за да спре кипенето на водата, надявайки се, че промяната на температурата не бе причинила особено големи щети на някои от защитените видове флора и фауна.

Щом шумът спря, той забеляза, че тя го наблюдава, а златистите й очи бяха присвити.

— Ти направи това, нали? Усетих как някаква енергия се надига от теб.

— Можеш да го усетиш? Какво имаш предвид? — Освен атлантите, някои от най-могъщите вампири или няколко вещици, които се занимаваха с черна магия, никой друг не можеше да усети, кога един атлант призовава елементите. — Вещица ли си? Със сигурност не си вампир. Мога да усетя топлината на тялото ти дори от тук.

Бузите й пламнаха за момент и тя наведе глава.

— Ти, ох, добре. Не. Определено не съм вещица. Защо? И престани да ме разконцентрираш. Какво направи на водата?

— Това е нещо атлантско. Можем да призоваваме елементите, най-вече водата. Понякога силни негативни чувства се отклоняват към най-близкия водоизточник. Оправих го. — Бастиян осъзнаваше, че гласът му е дрезгав, но проклет да е, ако искаше да покаже слабост през първия си ден като посредник. Какво си мислеше Конлан? Може би любовта бе размътила ума на принца, както бе предположил Джъстис.

Бастиян изчака, но тя остана мълчалива за известно време, докато фаровете осветяваха неравния път пред тях. Той потъна в собствените си мисли и ужасни очаквания за поне дузина начини, по които можеше да провали мисията на своя принц. Бе създаден за битки. Да разгромява враговете на Атлантида и човечеството. Не за деликатни политически преговори.

— Нещо не е наред ли? — Гласът й бе колеблив, но веселието все още бе там. — Доста дълбоки въздишки се чуват от теб. Не съм наранила мъжката ти гордост, нали?