Dawn Brower - Заливът Кисмет

Никълъс никога не беше срещал група от хора, които да са толкова доверчиви. Може би имаше нещо в живота на този малък град… Тристан едва го познаваше и му даваше ключовете от бизнеса си. Защо би направил това с напълно непознат? “Можеш да ми имаш доверие.”

“Знам,” каза той загадъчно. “В противен случай бих те изхвърлил веднага щом поиска моята помощ. Както казах… Кисмет е магия. Ще видиш.”

С тези думи Тристан излезе от „Уичис Брю“ и остави Никълъс сам да чака Холи. Той се надяваше, че тя харесва изненадата и ще му прости за грешката, която направи по-рано. Никълъс рядко се действаше импулсивно, но Холи го караше да иска неща, да иска нея…

Тристан беше казал да се отбие в Уичис Брю. За какво ли Есмералда се нуждаеше от нея? Холи мразеше, че е в такова мрачно настроение, но всичко, което искаше, беше да се прибере и да се свие на дивана си. Надпреварата с горещ шоколад постигна голям успех. По-късно тази седмица ще разберат кой бизнес е спечелил вота за най-добър горещ шоколад. Може би Есмералда искаше да й прави компания за вечеря. Холи не трябваше да отблъсква Никълъс. Ако беше малко по-приятелски настроена, може би щеше да я покани на вечеря. Не беше възможно да напусне Серендипити Лейн, когато той поиска, но тя беше свободна цялата вечер.

Холи въздъхна и отвори вратата на Уичис Брю. Малки бели светлини украсяваха целия магазин. Дали Тристан и Есмералда най-накрая бяха решили да поставят коледна украса? Повече от седмица Холи закачливо им напомняше че трябва да украсят кафенето за да изглежда малко по-празнично. Светлините в кафенето бяха угасени и само малките светлинки осветяваха помещението. “Есме?” извика тя. Нямаше отговор. Холи пристъпи навътре в кафенето и извика уплашено, когато пред нея падна голяма сянка.

“Не исках да те уплаша.” Никълъс пристъпи по-близо до нея. “Исках това да бъде приятна изненада.”

Дали Тристан и братовчедка й се бяха наговорили? Как знаеха, че се интересува от Никълъс? Това нямаше значение, но тя щеше да разпита и двамата следващия път, когато се срещнат. Тя искаше да прекара вечерта с Никълъс и сега можеше да го направи. Въпросът беше колко искаше той да разбере за това нейно желание? “Всичко е наред. Очаквах да намеря братовчедка си тук и съм малко шокирана че ти не си Есмералда.”

“Прости ми.” Той каза. “Но трябваше да те видя отново и това изглеждаше като добра идея по онова време.”

Холи отдели време, за да провери какво е направил. Любимите й цветя— розови и бели лилии бяха поставени във ваза в центъра на една от масите. До тях имаше бутилка бял ризлинг с две празни чаши за вино. Имаше две покрити чинии за вечеря, най-вероятно за да запазят храната топла. Ако той беше подбрал всичките й любими неща, какви са шансовете, че е избрал и любимата й храна. Холи насочи вниманието си към него. Никълъс бе заменил ризата с петното от кафе със синя, един тон по-светло синя от очите му. Вратовръзката му съвпадаше с тях напълно. Изглеждаше толкова елегантен в тъмния си костюм, че тя искаше да се хвърли в обятията му.

“Е?” повдигна вежда той. “Одобряваш ли всичко?”

Тя изви устни нагоре в чувствена усмивка. “Засега да.” Холи съблече зимното си палто и го постави на близката закачалка, след което насочи вниманието си към него. “Кажи ми какво си приготвил за вечеря и ще реша дали е перфектно.”

“Пиле Марсала с пълнозърнеста паста.” Тя предусети как й идва апетита. Беше открил любимото й ястие. Никълъс ще се окаже перфектният мъж и това малко я плашеше.

“Ти как успя…”

“Да организирам това?” довърши той изречението й. “Семейството ти беше доста отзивчиво. Може би трябва да обсъдиш с тях опасностите от споделянето на неща с хора, които не познават толкова добре.”

Имаше само една причина всички да му помогнат. Заливът Кисмет проявяваше своята магия. Николай беше рязък и раздразнителен, когато за пръв път попаднаха един на друг. Не случайно градът се казваше Кисмет (късмет, съдба). Основателите, нейните предци, бяха повярвали в съдбата. Те са били спасени, когато техният кораб е стигнал до залива невредим. От този момент районът изглеждаше магически и едно от нещата, които им донесе беше любовта. Съдбата беше повече от намирането на сродна душа, но след като пресечеш пътеки с единствената си истинска любов, не биваше да я игнорираш. Това беше част от причината Айви да е толкова меланхолична през цялото време. Габриел беше нейната сродна душа. Без него на нея й липсваше парче от нея самата. Дали Никълъс не беше половинката на Холи? Семейството й сякаш вярваше в това и Холи също започваше да го вярва. Тя почувства мигновено привличане към него, което не можеше да игнорира. Той също трябва да го е почувствал малко, за да я преследва толкова настоятелно. “Семейство Стрейндж винаги се доверяват на интуицията си. Те нямаше да ти помогнат, ако не вярваха, че е правилното нещо.” Не искаше да го плаши, като говори за съдбата и магията. Въпреки това Холи искаше да направи едно нещо преди да вземе някакви решения. Тя скъси разстоянието между тях и обви ръце около врата му. “Целуни ме,” поиска тя.