Dawn Brower - Заливът Кисмет

“Опасявам се че няма да е възможно.” Холи поклати глава. “Тя е голям експлоататор.”

“Много лошо, можехме да се позабавляваме.” Усмивката му изчезна. “Ако ме насочиш в нейната посока, може би ще успея да я очаровам да те пусне.”

“Това не е възможно,” каза му тя. “Ако беше възможно вече щях да съм се съгласила.”

“Какво?” Той объркано я погледна и после поклати глава. “Разбирам. Ти си собственика на това място.”

Тя кимна. “Аз и сестра ми.” Тя посочи към другия край на стаята. Айви най-накрая се завърна и не изглеждаше много щастлива. “Айви.”

“Може би по-късно тогава.” Той се загледа в Айви и това че изглеждаше че интересът му се е насочил към Айви я изгаряше от вътре. Толкова непостоянен ли е този мъж? Както и да е, така или иначе той не й беше нужен… Тя го остави на мира и започна да работи зад тезгяха. Холи имаше много по-добри занимания от това да прекарва деня мечтаейки си за мъж, който не може да има.

Никълъс беше хлътнал по Холи. Той искаше да прекара известно време с нея и реши да изчака до края на работния ден, когато ще затворят Серендипити Лейн. Работното време беше изложено на витрината и ще затворят в пет часа. Това му даде няколко свободни часа и той ги използва разумно. Отиде до местния магазин за цветя и попита дали познават Холи – и разбира се я познаваха. Гейбриъл беше прав. Градът беше пълен с представители на семейство Стрейндж. След като бяха семейството на Холи беше достатъчно лесно да разбере кое е любимото й цвете и да поръча две дузини от него. След това влезе в Грейп Флейвърс за бутилка вино. Късметът му проработи и там и успя да избере някои от любимите й вина. Отиде до Уичис Брю и сключи сделка с Тристан Скот – който беше собственика на кафенето заедно с Есмералда, братовчедката на Холи. Уичис Брю затваряше един час по-рано от Серендипити Лейн и той успя да плати за да може да използва кафенето. Никълъс уреди всичко за да я изненада. Всичко, от което имаше нужда беше някой, който да я накара да се отбие там. Това дойде от изненадващ източник.

“Ще се отбия в Серендипити Лейн и ще й кажа че Есмералда се нуждае от помощта й в кафенето.” Той намигна на Никълъс. “Когато става въпрос за жените Стрейндж, ще имаш нужда от всичката помощ, която можеш да получиш. Есме вече беше приключила за деня. Тя самата има гореща среща по-късно днес.”

“Това не те ли притеснява?” попита Никълъс.

“Не,” – каза той, докато поклати глава. “Приятели сме, нищо повече. Друга Стрейндж е пленила сърцето ми. Един ден тя ще се върне. Те винаги го правят.”

Никълъс се намръщи. “Защо си толкова сигурен?”

“Този град ги зове. Те го правя това, което е. Не мога да го обясня точно.” Той замълча за момент и след това продължи, “Това е почти като магия. Всичко може да се случи, а понякога, когато най-малко го очакваш. Не мога да ти кажа колко пъти любовната тръпка е обхващала хората тук. Все едно този град е създаден за да събира влюбените.” Той поклати глава. “Но може би просто си мечтая да е по този начин. Трябва да вярвам в това или ще изгубя тази, която обичам вечно.”

“Коя е тя?” Не мислеше че е Холи, понеже Тристан никога не би му помогнал ако беше тя. Никълъс бе срещнал няколко Стрейндж през последните няколко часа. Никоя от тях не може да бъде любимата на Тристан. Всички те имаха собствен бизнес в града. Начинът, по който Тристан говори за своята любима изглежда че тя е напуснала града и не мисли да се връща назад.

“Близначката на Холи—Сейдж.”

Нещо около това го притесняваше. Би ли се пробвал с Холи, ако не можеше да има Сейдж? Нали са близначки… “Къде отиде тя?”

“Тя е в големия град, ръководи бизнес за планиране на събития. Тя си създава име там. Сейдж е единствената Стрейндж, която нямаше желание да остави своя отпечатък върху Залива Кисмет. Единственото общо което тя има с всички останали, е цветът на косата. Изобщо не се вписва тук.”

“Тя и Холи не си ли приличат?”

Тристан поклати глава. “Не, те са разнояйчни близначки.”

По някаква причина това облекчи Никълъс. Искаше Холи изцяло за себе си и не му харесваше идеята, че тя е подобна на някой друг. Тя беше… Той се намръщи, когато мислите му започнаха да имат собственически привкус. В този момент му хрумна само една дума за Холи. Моя.

“Благодаря ти за помощта. Оценявам го.”

“Няма защо.” Тристан завърши с приключването на касата и върна всичко по местата им. Той подаде комплект ключове на Никълъс. “Провери дали си заключил след като тръгнете. Дай ключовете на Холи и аз ще ги взема от нея в Серендипити Лейн. Есмералда ще отвори утре, така че не ми трябват веднага.”