Борис Виан - Пяната на дните

— Защо вече не се интересува от мен?

Колин лекичко я люлееше.

— Не разбирам. Знаеш ли, Ализ, той все пак е добро момче.

— Много ме обичаше — промълви Ализ. — Вярваше, че книгите ще склонят да си го поделят с мен. Но това е невъзможно…

— Ще ти стане студено — повтори Колин.

Той я целуваше и галеше косите й.

— Защо не срещнах първо теб? — каза Ализ. — Щях да те обичам толкова много… Но сега не мога. Обичам него.

— Знам. Аз също сега обичам повече Клое.

Той я изправи на крака и вдигна роклята й от пода.

— Облечи се, котенце. Ще настинеш.

— Няма. Пък и да настина, какво от това?

Тя машинално се облече.

— Не искам да бъдеш тъжна — каза Колин.

— Много си мил — рече Ализ, — но все пак ми е страшно тъжно. Мисля, че въпреки всичко ще мога да направя нещо за Шик.

— При родителите си ли ще отидеш? — попита Колин. — Сигурно ще се радват да те видят… Или при Изис?…

— Шик няма да е там. Не изпитвам нужда да съм при когото и да било, ако Шик не е с мен.

— Той ще дойде — успокои я Колин. — Ще го навестя.

— Не, при него вече не може да се влезе. Постоянно е заключено.

— Все пак ще отида — заяви Колин. — Или пък той ще дойде при мен.

— Не вярвам — промълви Ализ. — Вече не е същият.

— Същият си е — възрази Колин. — Хората не се променят, променят се вещите.

— Не знам — каза Ализ.

— Ще тръгна с теб — продължи Колин. — Отивам да си търся работа.

— Аз съм в друга посока.

— Ще слезем заедно по стълбата — уточни Колин.

Ализ стоеше срещу него. Той положи ръце на раменете й. Усещаше топлината на нейната шия и меките къдрави коси близо до кожата си. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Тя вече не плачеше. Сякаш бе някъде другаде.

— Не ми се ще да правиш глупости — рече Колин.

— О! — въздъхна Ализ. — Няма да правя глупости.

— Ела пак при мен, когато ти стане скучно… — добави Колин.

— Може би ще дойда — каза Ализ.

Беше се вглъбила в себе си. Колин я хвана за ръка. Слязоха по стълбите. От време на време се подхлъзваха по влажните стъпала. Долу Колин се сбогува с Ализ. Тя остана неподвижна и дълго го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше.

Последният том току-що бе доставен от книговезницата и Шик го погали, преди да го сложи на мястото му в библиотеката. Беше подвързан с дебела зелена кожа от нищо, а името на Партр се открояваше с вдлъбнати букви. Върху една лавица Шик бе наредил пълните съчинения в обикновено издание, а вариантите, ръкописите, първите издания и отбрани страници заемаха специални ниши в стената.

Шик въздъхна. Ализ го бе напуснала сутринта. Принуди се да й каже да си върви. Оставаха му само един дублезон и парче сирене. Нейните дрехи му пречеха да окачи в гардероба дрехите на Партр, с които по чудо книжарят го снабдяваше. Той не си спомняше кога я бе целунал за последен път. Вече не можеше да си губи времето с целувки. Трябваше да поправи грамофона, за да научи наизуст сказките на Партр. Така, ако се случеше да счупи плочите, съдържанието им щеше да се съхрани.

Тук бяха всички книги на Партр, всички негови публикации. Кожени обложки предпазваха луксозните подвързии. Обковите бяха от позлатено желязо. Върху една цяла стена имаше облицовани с кадифе ниши, които съдържаха безценни томове с широки сини полета на страниците, номерирани екземпляри от ограничени тиражи, напечатани върху мухоловки или опаковки от пуцинг. Всяко произведение заемаше отделна ниша. На отсрещната стена бяха подредени в папки статиите на Партр, изрязани от списанията, вестниците и многобройните други периодични издания, които той удостояваше с плодотворното си сътрудничество.

Шик прекара ръка по челото си. От колко време Ализ живееше с него?… Дублезоните на Колин бяха предназначени те двамата да се оженят, но тя не държеше чак толкова на брака. На нея й бе достатъчно да го чака, задоволяваше се с присъствието му и беше щастлива. Но не можеш да приемеш това от една жена само защото те обича. Той също я обичаше. Но за него бе недопустимо тя да му пилее времето, при положение, че Партр вече не я интересува. Как е възможно да бъдеш безразличен към човек като Партр, способен да напише каквото и да е, на каквато и да е тема и с такава прецизност… Партр сигурно ще напише в сътрудничество с херцогиня Дьо Бовоар „Енциклопедия на погнусата“ за по-малко от година. Двамата положително ще сътворят изключителни произведения. Дотогава трябва да спечели достатъчно дублезони, за да даде предплата на книжаря. Шик не си беше платил данъците. Но реши, че сумата, която би трябвало да отдели за тях, ще му е по-полезна във вид на екземпляр от „Дупката на светата гълъбица“. Ализ предпочиташе той да си плати данъците и дори му предложи да продаде някоя своя вещ. Той прие и парите стигнаха точно за подвързването на „Дупката на светата гълъбица“. А Ализ спокойно си живееше и без пожертваната в случая огърлица.