Сара Аллен - Изгубеното езеро

Очите на момичето се насочиха към Джордж и го прецениха вцепенено. Устните й се извиха в бегла усмивка. Очите й се върнаха към протегнатата ръка на Аби и се спряха на брачната халка.

Тя им кимна — неизречен поздрав — и Аби изпита облекчение.

Момичето обаче се обърна спокойно отново към водата.

И скочи.

Атланта, Джорджия

В наши дни

— Събуди се, Кейт!

Точно една година, откакто заспа, Кейт най-сетне се събуди.

Отвори бавно очи и видя бледолилавата пеперуда, кацнала върху опакото на дланта й. Погледна я, без да отделя глава от възглавницата, питайки се дали е истинска. Напомни й любимата тениска на съпруга й Мат, която криеше в шивашкия комплект, защото не събра сили да я изхвърли. Отпред бе изрисувана голяма избледняла пеперуда — логото на музикална група от Атина, наречена „Пеперуден прашец“.

Тениската и пеперудата винаги пробуждаха странен спомен от детството й. Обичаше да рисува татуировки с пеперуди по ръцете си с „Магически маркери“. Даваше им имена, говореше им и оцветяваше старателно крилете им, щом избледнееха. Поискаха ли да ги освободи, тя ги духваше, пеперудите се съживяваха, отлепяха се от кожата й и отлитаха.

Беше особено дете, странно момиче, чиито въображаеми приятели се застояха по-дълго от обичайното. Хората наричат такива деца „волни души“, за да успокоят родителите им, че рано или късно ще го надраснат — като фъфленето. На нейните родители обаче не им пречеше — съсредоточени един в друг, оставяха Кейт да бъде свободна, колкото си иска.

Кейт се почуди дали да не духне лилавата пеперуда — да види дали ще отлети — но свекърва й я изпревари. Влезе в стаята с чаша кафе и енергично „Добро утро“. Когато Кейт сведе отново очи, пеперудата беше изчезнала. Надигна се в леглото, а Крикет дръпна завесите и обяви:

— Големият ден настана! Хамалите идват!

Смътна паника обзе Кейт, сякаш се отърсва от кошмар, който не помни добре.

— Хамалите ли?

Крикет щракна с пръсти пред лицето й и й подаде чашата с кафето.

— Да, хамалите. Днес се местите в моята къща. Взе ли приспивателно снощи?

Не беше сънувала. Наистина се случваше. Погледна към лявата страна на леглото. Мат го нямаше. Бе готова да се закълне, че чу гласа му.

— Не. Не съм пила нищо. Знаеш го.

— Не си в настроение тази сутрин — отбеляза свекърва й. — Добре че дойдох по-рано. Събудих Девън. Облечена е и е закусила.

— Толкова рано? През първия ден от лятната ваканция? Никога не става рано през ваканцията — учуди се Кейт.

— Режимът трябва да се спазва. Така ще тръгне по-лесно на училище през есента. На тавана е. Ще я наглеждаш, нали?

Кейт усети странна топлина да се разлива по тила й, нещо, което не бе изпитвала отдавна. Почти екзотично чувство — все едно да вкусиш куркума или шафран, след като цяла година си ял пудинг. Щипе върху езика.

Беше ядосана.

Най-сетне бе будна и ядосана. Щеше да наглежда Девън, разбира се. Цяла година й готвеше, присъстваше на училищните пиеси, организираше пикници и я водеше на очен лекар. Правеше го, макар и насън. Крикет нямаше основание да подлага на съмнение способността й да се грижи за детето си.

С едно-единствено неизличимо изключение.

— Тук е пълна бъркотия — констатира Крикет, потропвайки из стаята с токчетата на обувките „Лабутен“ в тон с елегантния й черен костюм и тупираната южняшка прическа. Надникна в чекмеджетата, за да се увери, че снаха й е събрала всичко.

— Мислех, че съм ти казала да прегледаш нещата на тавана и да свалиш в кухнята каквото искаш да вземеш. В противен случай ще остане на разположение на новите собственици. Не е редно обаче да позволяваш на Девън да взима старите дрехи. Иначе ще се заинати да ги носи. Тази сутрин намерих училищната й униформа в кошчето за боклук, представи си!

Кейт остави чашата с кафето на пода до леглото. Цяла година Крикет идваше всяка сутрин да води Девън в новото й училище и винаги вареше кафе — черно като катран и противно кафе. Кейт го мразеше и вече не искаше да го пие. Беше дреболия — да остави чашата, без да е отпила нито глътка — ала очите на свекърва й проследиха движението й и тя усети приятен трепет от този първи бунтарски жест след дванайсетмесечния сън.

— През лятото й разрешавам да носи каквото иска.

— И двете знаем отлично, че това не е уместно, особено след като се преместите в моя квартал.

— Мат също й позволяваше — отбеляза Кейт.

Устните й бяха отвикнали да произнасят името му и то прозвуча като забранена дума, като ругатня.