Сара Аллен: Ябълково вълшебство

Сара Адисън Алън

Ябълково вълшебство

АНОТАЦИЯ

Сестрите Уейвърли са известни с чудната си градина и необикновеното ябълково дърво.

Ала сега за тях е настъпило време за изпитания и среща с отдавна потулени тайни...

Клеър е във вихъра на ново начинание – ръчноизработени бонбони с аромат на рози, носещи спомена за отминала любов; с дъх на лавандула за радост и безгрижие; и с лимонова върбинка, успокояващи не само гърлото, а и духа. Но дали цената на успеха не погубва кулинарната й дарба?

Сидни се е отдала на мечтата за още едно дете, но колкото повече времето отлита, толкова повече желанието й се превръща в неутолим копнеж. А дъщеря й Бей тъгува, защото знае, че е открила сродната си душа... но въпреки това любовта й е несподелена.

И тогава един загадъчен непознат пристига в градчето, за да събуди ехото ни далечни спомени...

Единственият лек за жените Уейвърли е да останат сплотени в очакване на най-необикновеното събитие – разцъфването на ябълковото дърво по време на първия скреж...

Сара Адисън Алън отново ни среща с героите от незабравимия й роман „Градини на желанията“ и изкушава всеки от нас да се потопи в един вълшебен и очарователен свят, подправен с топлото дихание на Юга и аромата на цветя.

Разпознаване, корекция и форматиране:

sqnka, 2016 г.

First Frost

Copyright © Sarah Addison Allen, 2015

All rights reserved.

Сара Адисън Алън

Ябълково вълшебство

Американска

© Лилия Анастасова - редактор

© Надежда Розова – превод от английски език

© Димитър Стоянов – Димо – худ. оформление на корицата

© Издателство ЕРА, София, 2015

ISBN 978-954-389-345-4

На вълшебницата Андрея Сирило - за твоята вяра в тънката книжка за една чудата градина

Първа глава

Бей Уейвърли-Хопкинс тичаше по Пендланд Стрийт, раничката подскачаше на гърба й, а тъмната й коса се носеше зад нея като ято косове. Хората в съседните къщи винаги познаваха кога минава наблизо, защото неочаквано ги обземаше желание да подредят чорапите в чекмеджетата и най-сетне да подменят изгорелите крушки. „ Трябва да подредим всичко “ – мислеха си те, когато Бей притичваше по улицата всеки следобед след училище. Щом тя отминеше обаче, мислите им отново се връщаха към нещо друго – какво ще има за вечеря, защо съпругът не е в настроение напоследък, ще може ли пускането на пералня да изчака още един ден.

Когато наближи къщата на семейство Уейвърли, Бей забърза. Беше стара къща в стил кралица Ан с пристройка, веранда и прекрасна кула – любимата на Бей. Беше първата къща, построена в квартала в началото на деветнайсети век, преди основаването на колежа „Ориън“, още когато Баскъм в Северна Каролина беше само мръсна спирка за отправилите се към Западните планини. По-късно другите къщи на улицата се бяха опитали да имитират архитектурния стил на дома на семейство Уейвърли, но нищо не можеше да се сравни с тази постройка. Поне така смяташе момичето.

Вместо да тръгне по стълбите към къщата, тя хукна по стръмната морава, като се хлъзгаше по мократа трева. Предната нощ бе валяло като из ведро и силният вятър най-сетне бе довял есента в Баскъм сякаш с едно бързо помитане с метлата. Във въздуха вече се усещаше хлад и навсякъде имаше мокри листа – в дворовете, по тротоарите, на улицата, върху колите. Сякаш светът беше покрит с коричка от захар и канела.

Бей окачи раничката си на един от голите клони на лировото дърво в предния двор и тя още не беше спряла да се люлее, когато момичето изкачи стъпалата на предната веранда по две наведнъж и отвори вратата.

Есента може и да се бе настанила в света навън, но в къщата на семейство Уейвърли все още ухаеше на лято. Беше ден за лимон и върбинка, затова витаеше сладко-кисел аромат, който навяваше мисли за одеяла за пикник и бели облаци във форма на сърце.

Може би така й се струваше, но влезеше ли у дома, къщата сякаш се понагласяваше, матовите прозорци блясваха, кувертюрите се изпъваха на диваните. Майка й казваше, че подобно на прабаба си Мери Бей страшно много обича това място. Тя никога не беше виждала прабаба си, но въпреки това знаеше, че тези думи не са комплимент. Като малка майка й така се почувствала тук като у дома си.

Докато се опитваше да си поеме дъх след есенния устрем, Бей закрачи през фоайето, през дневната със същите стари мебели като в пансиона, в който прабаба й Мери беше превърнала къщата, и влезе в голямата ремонтирана кухня. Маратонките й, почти скрити под оръфаните краища на размъкнатите й дънки, изскърцаха по лъснатия под.