Миа Шеридан - Оцеляване

Мрачно чувство се надигаше в него, когато се замислеше за доктор Суифт и за това, което може би сега се случваше някъде в някой забравен от Бога пущинак. Бавно плъзгаше ръка по издутия корем на жена си, докато дишането му станеше равномерно и спокойствието го обгърнеше. Живот. Чудеса. Надежда.

Харпър протегна ръка и взе книгата от масичката до тях.

— Пак ли? — нежно попита тя, с развеселена нотка в гласа.

Джак се усмихна, когато тя остави обратно любимия му роман „Граф Монте Кристо“. Той току-що я бе прочел за шести път. Томчето беше оръфано, със смачкани по ъглите страници. Ценено. Много обичано.

— Всеки път, когато го препрочитам, откривам нещо ново. Някой различен урок.

И нова предпочитана дума или две, три.

Тя се усмихна, отпусна глава на рамото му и се прозя.

— Какъв урок научи този път?

Съпругът й се замисли за един от цитатите в книгата, който най-силно му бе нашепвал, докато я четеше. Цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: чакай и се надявай.

— Че ако можем да издържаме — да оцеляваме — през трудните времена в живота си, ни очаква нещо по-добро. Има цел, която невинаги можем да видим. Има ред.

Беше го почувствал — онзи шепот, онова невидимо нещо, което течеше в него, във и около всички живи същества и се връщаше обратно. Нямаше думи, с които напълно да го опише. Бог може би? Съдба? Чудеса? Душите, отлетели преди техните? Знаеше само, че то беше обичливо и добро и се стремеше да направи нещата правилни. Точни .

Това бяха новите му мисли. Нещата, които той бе осъзнал, възприел, приложил . Чувстваше се горд. Променен. По-добър.

— Да — промърмори Харпър, целуна го по брадичката, преплитайки пръсти с неговите. — Да.

Тя отново се прозина.

Джак поднесе ръката й към устните си и целуна кокалчетата й.

— Върви да си лягаш. Ще дойда след минута.

Тя кимна, стана и му се усмихна леко и сънено, преди да се обърне и да се отправи към горния етаж. След минута и Джак се изправи, излезе от библиотеката и се запъти към големия каменен вътрешен двор, който се простираше по дължината на къщата, с изглед към гората отвъд.

Клоните на дърветата се поклащаха, танцуваха под звуците на вятъра, а корените им говореха на древния език под земята. Младият мъж зарея поглед в мрака, умът му рисуваше места, които очите му не можеха да видят. Някъде там останалата част от неговата глутница — семейството, изковано от споделените преживявания, които другите никога нямаше да разберат — живееше и дишаше, бореше се и оцеляваше. Усети как шепотите се надигат в душата му. Песен на единението и братството.

— Чакай и се надявай — прошепна той на онези непознати души. — Чакай и се надявай.

Също като Джак, сърцето ми прелива от благодарност и благоговение към моята глутница. Благодаря ви, че ме насочвахте, че ме окуражавахте, че ми помагахте да разкажа тази история по най-добрия начин, на който съм способна.

Благодаря сърдечно на моя екип — Анджела Смит, Мериън Арчър, Карън Лаусън. В тази книга има много динамика. Мистерията, романтиката, езикът на Джак, необичайната обстановка, при която трябваше да се вземе предвид всеки предмет, който героите използват… Вие трите разнищихте всеки аспект ведно с граматичните ми познания и запазихте до необходимия минимум стенанията на моите герои. Признателността ми към вас е безгранична.

Също толкова благодарности дължа на удивителния екип мои първи читателки — Стефани Хокърсмит, Кет Брахт и Елена Екмайър, които прочетоха романа преди всички останали и ме посъветваха къде да излъскам с шкурката. Благодаря ви за откровеността, усета и страстната любов към четенето.

Благодарна съм и на членовете на моя читателски клуб, които също получиха романа преди издаването му — Джоана Колер, Ашли Бринкман, Дениз Кой, Рейчъл Моргентал и Шона Уолдлейтър Роджърс. Благодаря ви, че намерихте време да прочетете тази книга, за вашите предложения и коментари, които до един бяха смислени, прозорливи и забавни, както и че ме накарахте да осъзная защо толкова много обичам да разговарям за книги с вас.

Благодаря и на Шарън Брум, която изчете за последно тази книга. Времето, което ми посвети, и щедростта ти са безценни за мен.

Благодарна съм и на Кимбърли Брауер, която помагаше така усърдно на всички вас, денем и нощем. Толкова съм щастлива да бъда една от вас!

На вас, читатели мои, изказвам горещата си благодарност, че поехте с мен на това пътешествие. Искрено вярвам, че историите могат да ни спасят по безброй начини, големи и малки. За мен е чест, че сте избрали една от моите, и се надявам да затворите тази книга с преливащо от емоции сърце и може би с една или две нови перспективи.