Миа Шеридан - Оцеляване

— Направо обезумях, когато научих. О, мили боже, ами седнете. Сигурно сте ранени.

Обезумях. Това беше думата. Разтревожена, но по начин, който кара косата ти да стърчи във всички посоки, очите ти да са големи и кръгли, а ръцете да се размахват във въздуха.

Харпър седна, заедно с нея и Джак, а Лори притегли един стол и те й разказаха какво се бе случило на ръба на водопада. Докато ги слушаше, сълзи се стичаха по страните й, които тя попиваше с хартиена кърпичка, клатейки глава.

— Слава на Бога, че той е бил там. Знаех си, просто знаех, че нещо не е наред. — Сграбчи ръката на Джак и я стисна. — Толкова съм благодарна, че си добре. — Отново поклати глава. — О, боже, забравих за дядо ти. Как е той, Джак?

— Той е в кома — отвърна Джак.

Не помнеше останалите думи, които лекарят му каза, защото съпругата на дядо му бе влязла в стаята и Джак бе побързал да излезе.

Лори отново стисна ръката му, очите й бяха омекнали.

— Ако имаш нужда от нещо, двамата с Марк сме насреща. — Внезапно вдигна глава и пусна ръката му. — О, пресконференцията — рече тя и посочи към телевизора, напомняйки за предаването, което чакаха да започне.

Харпър натисна онова нещо с бутоните, което увеличи звука на телевизора. Джак постоянно забравяше думите, защото се бяха натрупали толкова много нови думи в ума му и за него някои бяха по-важни от останалите.

Марк пристъпи към микрофоните с много сериозно лице.

— Днес Департаментът по правосъдието в Монтана узна за съществуването на незнаен брой незаконни и изключително обезпокоителни програми. Тези програми са действали в страната, използвайки деца, изключени от системата за приемните грижи под фалшиви предлози, и/или бебета, купени от майките им, които са участвали в социални програми, отнасящи се най-вече до зависими от наркотици и алкохол. В момента работим по идентифицирането на тези деца. Тези незаконни програми са работели от много години. — Той погледна право към камерата. — Ако имате някаква информация, свързана с това престъпление, или сте човек, който е бил в правителствена програма и са ви били предложени пари, за да дадете детето си или да изиграете някаква роля за пари, моля ви да се свържете с нас. — Замълча и тълпата наоколо притихна. — Ако сте едно от тези деца, моля ви незабавно да се свържете с властите. С вас са се отнесли зле и ние искаме да ни помогнете да тикнем зад решетките тези, които са ви малтретирате. — Показа снимката на доктор Суифт. — Този мъж е основният заподозрян и е търсен за убийство, наред с още много други престъпления. Ако го видите или знаете местонахождението му, моля, обадете се на номерата, изписани на екрана. Не го приближавайте. Той е въоръжен и опасен.

И гневен , помисли си Джак. Дори нещо повече от гневен. Бесен. Да. Обзалагаше се, че доктор Суифт беше бесен. Също като Дрискол, когато е открил, че майка му се е намесила в неговите изследвания. Също като дядо му, побеснял достатъчно, за да убие. Но той не беше казал и дума за това.

Тълпата започна да крещи и Марк посочи една жена отпред.

— Агент Галахър, с каква цел са били вземани децата? Каква точно е тази програма?

— Те са били поставяни в сурови условия, за да се изследват уменията им за оцеляване. Може би са ги обучавали. Всеки лагер, поради липса на по-подходяща дума, може да е бил различен. Но най-вероятно тези лагери се намират в затънтени места, далече от цивилизацията. После са били продавани на онези, които са искали да използват талантите им.

— Агент Галахър! — извика един мъж от задните редици. — Как установихте всичко това? Какво ви наведе на тази следа?

— В момента не мога да обсъждам това. — Той погледна вдясно и кимна на един човек в униформа, преди да се обърне отново към шумната тълпа. — Това са всички въпроси, на които мога да отговоря в момента. Ще ви дадем допълнителни сведения, когато получим повече информация.

Марк слезе от подиума и после картината се смени и върху екрана се показаха двама души, седнали зад бюро.

— Брей, Марсия, каква история само! Нежелани деца са били обучавани в нелегални лагери, за да бъдат… какво? Елитни войници?

Жената, на име Марсия, поклати глава.

— Не знам, Гари. От това просто ми призлява.

Гари кимна.

— Въпреки че трябва да признаеш, че идеята, ако се реализира правилно, ще донесе огромни ползи за обществото.

Ченето на Марсия увисна.

— Сигурно се шегуваш. За да подобрим обществото, трябва да използваме „Игрите на глада“? Това ли е? Може би накрая ще можем да гледаме клипове с малтретирането на тези деца направо на мобилните си телефони. Звучи изключително интересно. Един модерен Колизеум.