Лили Прайър - В кухнята на страстта

— Е, Бартоломео — обърнах се аз към него, — кое е важното нещо, което искаш да ми кажеш?

— Роза, много е важно — отговори той сериозно. — Утре ще трябва да замина.

— Да заминеш? — извиках аз, а лицето ми се смали като спаружено суфле.

— Да, трябва да тръгна тази вечер. Дори сега не трябваше да съм тук. Останах само, за да мога да те видя, преди да замина.

— Но защо трябва да заминаваш? Къде отиваш? — попитах, а долната ми устна затрепери, докато очите ми се пълнеха със сълзи.

— Ще се кача на парахода за Съединените щати, Роза, за Чикаго, но ти не бива да тъжиш, защото ще те взема при себе си много скоро. Ще дойдеш при мен и после ще се оженим.

— Наистина ли? — попитах развеселено, но после отново се натъжих. — Но защо заминаваш?

— Скарах се с баща ми и трябва да се махна, докато му мине. Знаеш го какъв е. Във всеки случай това е най-доброто. Ще започнем нов живот там. Тук не ни остава нищо, само полето, маслините и овцете. В Щатите има големи градове с високи сгради, които стигат облаците, всички хора карат автомобили, носят хубави дрехи и имат много пари. Там съществуват много възможности за младите хора, които са готови да работят усилено. Ще отида при вуйчо ми Генко, той ще ми помогне. После, щом мога, ще изпратя да те вземат. Но ти трябва да бъдеш смела и търпелива, и да не казваш на никого, в случай, че се опитат да ни спрат.

— О, Бартоломео, няма да кажа на никого — обещах му аз, а в този момент фантазиите минаваха през съзнанието ми като снимки: аз, на презокеанския кораб, пътувам за Съединените щати, после в булчинска рокля танцувам с Бартоломео на нашата сватба. Само след миг обаче мислите ми се върнаха към гнева на мама, когато тя разбере, че съм заминала за Америка. Знаех, че възнамерява да ме задържи вкъщи, за да помагам във фермата и да се грижа за нея, когато остарее. Ще бъде бясна, ако плановете й се провалят.

Доближихме разрушения замък на Конте Ругеро, чиито зъбери се очертаваха на фона на изумруденото небе. Тук играехме като деца, Бартоломео беше Арабския принц, а аз — неговата загадъчна източна принцеса.

Бартоломео ме въведе навътре и ми каза:

— Роза, мисля, че преди да тръгна трябва да направим нещо, за да си принадлежим истински един на друг и да не могат никога да ни разделят.

Притегли ме към себе си и започна да развързва елечето ми. Позволих му. Наистина не виждах защо да не го направя. После почувствах топлината му, влажните му целувки се местеха от устата ми към бузите и към ушите ми. Езикът му влизаше в ушите ми, търсеше, изследваше и звукът, който се чуваше заедно с тежкото му дишане, ме караше да се чувствам едновременно възбудена, объркана и невероятно щастлива.

Езикът на Бартоломео се стрелна надолу към гърлото и шията ми, хапеше ме нежно. После той разголи гърдите ми, взе зърната им между устните си, едното, после другото, целуваше ги, смучеше ги, хапеше ги, докато те не се втвърдиха и не заприличаха на шипки по форма, големина и структура.

През цялото време той ми говореше толкова тихо и нежно като бриза, в който гласът му се губеше, думите му се полюшваха и бяха понасяни нависоко край разрушените кули, а после постепенно се разпадаха, падаха и изчезваха завинаги, но не и от моята памет.

Помня, че изпитвах едновременно екстаз и вина. Исках да избягам, но в същото време исках още. Усетих пукащо електричество. Искрата му премина по цялото ми тяло и достигна своя връх в пулсираща болка в слабините ми, която бях твърде наивна да разбера и да успея да й се насладя.

Бартоломео свали роклята ми и дългите кюлоти, остави ме гола на лунната светлина и бликаща горещо до корените на космите ми, изгаряща от срам.

Потреперих, въпреки че не беше студено. Отдадох се на болезненото си страдание, което събуждаше в мен желание да викам високо, докато моят любим сваляше собствените си дрехи. Бях напълно шокирана, когато видях пениса му, еректирал и почти гневен, изпънат под остър ъгъл нагоре спрямо неговото тяло.

Имаше вид сякаш съществува независимо от него и аз се уплаших от поквареното му великолепие. Въпреки че имах осем братя, никога не бях виждала тази гледка и трябва да призная, че бях едновременно отблъсната и очарована от нея.

Бартоломео насочи ръката ми към него и аз го хванах непохватно, но внимателно. Не знаех какво да правя с него и се чувствах много уплашена. Трябва да съм го направила приемливо добре, защото Бартоломео затаи дъх, когато го докоснах и ме притегли долу на земята. Възкачи ме и аз го усетих изненадващо тежък за слабото му тяло. Всъщност не можех да дишам добре, но не исках да казвам каквото и да било.