Сандра Браун - Копринената паяжина

— Добра идея — съгласи се Би Джи. — Нещо да помогнем?

— Не, просто се дръжте нормално. Истински се надявам, че няма да привлека вниманието на децата. Искам да се държат, както в момента. Мога обаче да ползвам компетентната помощ на моя главен помощник — носач.

Катлийн не разбра, че има предвид нея, докато групата не замълча. Погледна го озадачено.

— Моята помощ? — възкликна тя учудено.

— Ако нямаш нищо против. Запозната си вече с апаратурата.

— Но аз само…

— Моля те, Катлийн, нямаме време за губене — прекъсна я той.

Тя погледна очаквателните лица наоколо и като разбра, че няма избор, го последва.

— Какво се опитваш да правиш? — запита го с гневен шепот, докато пресичаха трапезарията. — Знаеш, че нямам никаква представа от проклетите ти техники.

— Така е, но независимо от това, имам нужда от теб.

— Защо?

Стигнаха до малкия подиум, от който Би Джи обикновено правеше важни съобщения за цялата група. Ерик метна камерата на рамо и погледна през нея. На Катлийн й направи впечатление, че не присви лявото си око. Зачуди се как фокусира зрението си.

— Стой неподвижно за минута! — заповяда й той, като обърна камерата към нея.

Беше ужасена, когато нагоди лещите на камерата само на няколко инча от гърдите й и започна да върти разните циферблати около тях.

— Какво? — отскочи шокирано назад.

— Казах да стоиш неподвижно — протегна свободната си ръка и я притегли по-близо.

— Ще махнеш ли това нещо от мен? Знам, че се мислиш за много интересен, но аз не съм на това мнение.

Той вдигна глава и я погледна нетърпеливо.

— Използвам само бялата ти блузка за балансиране на цвета.

— Какво точно означава това? — Беше частично успокоена, но все още подозрителна.

— Това означава — отговори й той с бавен, премерен тон, с който човек обикновено се опитва да обясни нещата на някой глупак, — че в камерата има измерително приспособление. При всяко използване съм длъжен да проверя осветлението и да балансирам цвета срещу нещо изцяло бяло. Заявявам ти, че мотивите ми са напълно почтени.

— Защо моята блуза, а не, да речем, покривка за маса?

Единият ъгъл на устните му се дръпна нагоре в предизвикателна усмивка.

— Казах само, че съм почтен, а не глупак.

Катлийн мина бързо край него и тръгна обратно към масата. Когато се отпусна сърдито на стола си, Би Джи я запита:

— Всичко в ред ли е? Ерик готов ли е да започне да снима?

— Предполагам — измърмори тя и се въздържа да добави, че няма нищо общо с действията на господин Гуджонсън, дявол да го вземе!

През следващия половин час тя бъбреше безцелно с другите възпитатели и преднамерено не погледна нито веднъж към Ерик. Той съумя — независимо от ръста си — да остане почти незабележим, докато се движеше между масите и записваше лудориите на децата, които започнаха своите игри. Когато приключи, изсвири високо, за да привлече вниманието на всички. Гласът му гръмна в трапезарията:

— Казвам се Ерик. Иска ли някой от вас да се види по телевизията?

Реакцията естествено беше оглушителна. Катлийн наблюдаваше с отмъстително задоволство струпването на викащите едно през друго деца около него — всяко от тях изискваше да му бъде отделено достатъчно време да се криви пред камерата. Но както с всичко друго, той се справи и с това с присъщия си замах и компетентност.

Остави децата да лудеят пред камерата цял час. Накрая прекрати щуротиите, отнесе камерата си на подиума и се върна на масата при възпитателите, като бършеше покритото си с пот чело.

— Ти си или светец, или мазохист — засмя се Една. — Защо се самоподложи на такова мъчение?

— Вие сама ще разберете, че няма нищо по-сплашващо от лещите на една камера. Дори най-общителните си глътват езика пред нея и проявяват задръжки. Затова реших да ги оставя да се държат колкото си искат глупаво пред камерата, за да привикнат с нея. Утре вечер ще им пусна лентата на монитора. Надявам се, че по този начин магията на камерата ще се износи и те ще започнат да не ме забелязват. Този е единственият начин, който може да ми осигури техните естествени реакции.

— Сбъркал си призванието си, моето момче — обади се Би Джи. — Трябвало е да станеш детски психолог.

Прозвуча звънецът за лягане и както всяка вечер, в продължение поне на петнайсет минути децата ги обсипваха с протести и молби. Знаеха много добре обаче, че ще трябва да спазят часа за лягане и в края на краищата се отправиха към бунгалата си.

Всички възпитатели — с изключение на Катлийн, която имаше по-особени задачи в лагера — бяха задължени да проверят дали всяко дете е добре загърнато в леглото си. Разменени бяха пожелания за лека нощ и постепенно на масата останаха само Харисънови, Катлийн и Ерик.