Вероника Хол - Девицата и звярът

— Хайде, нека да започваме вечерята — подкани ги Чарлз и заедно с Барбара поведе гостите към трапезарията. Тя прошепна на ухото му нещо, което го разсмя от все сърце.

— Изглежда, че графиня Касълмейн все още властва над чувствата на Чарлз — изрече един глас зад гърба на Кам.

За изненада на Мариса гласът принадлежеше на Джейми Ковингтън. Тя се досети, че той вероятно бе стоял непосредствено до Камерън Бюканън през цялата церемония. При по-обичайни обстоятелства тя може би щеше да обърне по-голямо внимание на хората и на останалите подробности около себе си. Тази вечер обаче съвсем не беше обикновена.

— Така си е — съгласи се Камерън, като се извърна леко към Джейми. — В това отношение нищо не се е променило от времето, когато напуснах двора преди няколко месеца. Лейди Касълмейн е като екзотична подправка, която, щом веднъж си вкусил, не ще забравиш лесно.

Забележката от страна на съпруга, за когото току-що се беше омъжила, накара Мариса да спре. Загледа го замислено. Дали не беше опитал прелестите на любовницата на краля? Мариса знаеше, че верността не е на особена почит в кралския двор. Тук, сред великолепието и разкоша на възстановената монархия, мъжете и жените свободно задоволяваха всеки свой каприз в играта на любов.

— Мога ли да поздравя и двама ви? — попита Джейми, като целуна ръка на Мариса. — Желая ви щастие във всичко.

— Благодаря ви, сър — отвърна Мариса. — Признавам, че не очаквах да ви срещна отново толкова скоро.

Кам повдигна озадачено едната от русите си вежди.

— Вие двамата сте се срещали и преди?

— Да, Кам — каза Джейми. — По време на една малка вечеря в чест на твоята съпруга преди няколко седмици.

— Странно, че си забравил да го споменеш пред мен — отбеляза Кам и стисна бастуна си. Твърде дълго беше стоял прав и болката се обади, пронизвайки крака му. — Елате, миледи — подкани той Мариса с глух глас, в който прозвучаха нотки на раздразнение. — Не бива да караме Негово величество да чака. — Изправи снага и подаде лявата си ръка на Мариса.

Тя колебливо положи ръка върху ръкавицата на съпруга си и усети силата му под меката кадифена тъкан.

Когато един от лакеите напълни отново чашата му, Кам за момент вдигна очи. Седеше на единия край на масата от черешово дърво, отдясно на графиня Касълмейн, Джейми седеше срещу него, младоженката беше в другия край на масата, до краля. Отпивайки от виното, Кам се възползва от възможността да огледа по-внимателно жена си. Изглежда, беше развеселена от нещо, което бе казал Чарлз, защото Кам чуваше веселия й смях — звучеше нежно и искрено, а не беше фалшив кикот, целящ да омилостиви или да поласкае краля. Кестенявата й коса бе подредена красиво около шията, тежките къдрици се спускаха над ушите, едва докосвайки нежните разголени рамене. Кремавият оттенък на перлите, които носеше около врата си и на ушите, подсилвайте млечната белота на кожата й. Гръдта й, която се надигаше и спускаше при дишането й, привлече погледа му. Очите му се спряха на скъпоценния камък, положен върху нея. Колко добре й стоеше тази рокля в наситенорозово! За Бога, тя беше безупречна. И беше негова, можеше да я има, да я държи в прегръдките си. Ръката му стисна здраво тънкото крехко столче на чаша та.

От толкова време не беше спал с жена.

— Красива е — каза Джейми, забелязал как Камерън гледа младата си жена.

Пръстите му отпуснаха чашата при звука на приятелския глас, който прекъсна болезнените му мисли. Отпи голяма глътка — чувстваше нужда от някаква, макар и временна утеха.

— Да, прав си — съгласи се той. Хвърли още веднъж поглед към нея и забеляза, че тя почти не е хапнала от изобилните ястия. Кралските готвачи бяха направили чудо наслада както за очите, така и за стомаха.

Имаше риба, птици, дивеч и какви ли не сладкиши, които биха съблазнили и най-големия въздържател. Може би тя беше твърде деликатна и нямаше добър апетит. Не, от друга страна, не приличаше на крехко дете, което се нуждае от усилено хранене. По-вероятно беше тази вечер да няма желание за ядене. Възможно ли бе очакваната брачна нощ с него да разваля апетита й? Добри мисли, няма що — да си представя, че физиономията му е в състояние да отнеме желанието за ядене на една жена. Той хвърли поглед към любовницата на краля. Очевидно за нея това нямаше значение, защото тя се хранеше с явно удоволствие.

— Ще трябва да ми кажеш как точно се запозна с жена ми, Джейми.

— Беше на неофициална вечеря, дадена от един от роднините на майка й. Пристигнах късно, но все пак навреме, за да я видя как напуска компанията и как един човек я последва.