Вероника Хол - Девицата и звярът

Единствените подробности, които успя да научи, сподели с нея един от придворните. На празничната вечеря, организирана в нейна чест от един братовчед на майка й, Мариса тихо се измъкна от залата за гости, за да глътне малко свеж въздух, влезе в градината и се озова лице в лице с мъжа, който седеше до нея по време на вечерята.

— О, лорд Хартуел — любезно каза тя.

— Ваш покорен слуга, графиньо — отвърна той с елегантен поклон.

Мариса усети пламналия му поглед, вторачен в деколтето на корсажа й.

— Както разбрах, вие искате да научите нещо повече за Бюканън? — попита той.

— Просто съм любопитна да узная къде се намира той сега, милорд — отвърна Мариса и се поотдръпна от него. — Струва ми се странно, че не съм видяла човека, за когото трябва да се омъжа.

— И едва ли ще го видите, миледи.

— Защо казвате това, милорд?

— Наричайте ме Томас, скъпа. — Той се приближи, принуждавайки я да отстъпи назад, за да избегне допира му. По този начин обаче тя се оказа още по-близо до студения каменен зид, който обграждаше градината. — Милостиви Боже, как може да ви прахосват за създание като Бюканън! — Похотлива усмивка изкриви малката му уста. — По-добре би било да приютите в леглото си мъж, който знае как да достави удоволствие на една девица.

— Господине, вие се забравяте — изрече Мариса с леден тон.

— Хайде, сладка моя, нека бъдем искрени. Не бива да се стесняваш от мен. Разбирам желанието ти за дискретност, но…

Мариса не можеше повече да търпи този невъзпитан и невеж грубиян.

— Дискретността няма нищо общо с това. Отдръпнете се, казах!

За Бога, дотегнали й бяха мъжете, които бе срещала, откакто дойде в Лондон. Изглежда, че всичко, което тези галантни кавалери желаеха, бе тяло, готово да се отдаде на плътски забавления, и хубавичкото лице. Те се кланяха, ласкаеха, ухажваха — и всичко това с едничката цел да я примамят в леглото си. Мариса дори не им се сърдеше — та кой би могъл да се сърди на тези недорасли момченца, увлечени в игрите си? Но презираше глупашките им развлечения и преструвки.

Допирът на лепкавата от пот ръка на Хартуел върху нейната я накара да избухне.

— Как се осмелявате да ме докосвате? — извика тя. — Веднага ме пуснете!

Погледът на Мариса се спря върху ръката на натрапника. Десницата му беше бледа, отпусната, с къси пръсти, приличащи на дебели кренвирши. Разтърси я тръпка на отвращение.

— Да не мислиш, че ще ти хареса докосването на твоя як шотландец? — Смехът му прозвуча жестоко. — Ела сутринта след женитбата си, защото сигурно ще ти се ще да те яха истински мъж.

— Ако това се случи — отвърна Мариса, като сведе очи, за да прецени собствената му мъжественост, след което погледът й, твърд като камък, се спря право върху лицето му, — поне ще знам къде не бих търсила мъж.

— Надменна кучка — презрително изрече Хартуел, завъртя се елегантно на пета и се озова право срещу рапира, насочена към гърдите му.

— Бих ви препоръчал бързо да поискате прошка от графинята, милорд, защото в противен случай ще бъда принуден да ви дам така необходимия ви урок по добро държание.

Мариса видя как и без това изпъкналите очи на Хартуел се облещиха. Страхът от острието на рапирата бе ясно изписан върху лицето му.

— Моля, простете ми, графиньо. — Хартуел преглътна с мъка и побърза да добави: — Не исках да ви обидя.

Мъжът с рапирата кимна леко.

— Отличен избор, Хартуел. Ти наистина си мъдър човек, защото графиня Деран не само е годеница на Бюканън, но е роднина на рода Килрун от Ирландия, както и на Рейвънсмур от Уелс. Би било глупаво да ги гневиш. Или пък да гневиш мен — добави той меко.

— Разбирам — изрече Хартуел с хриптящ, снижен до шепот глас. И щом острието бе отпуснато надолу, избяга.

— Ваш покорен слуга, миледи — каза мъжът, прибра рапирата в ножницата и отправи лек поклон към Мариса.

Тя го награди с най-очарователната си усмивка.

— Благодаря ви за любезността и най-вече за това, че ме отървахте от този досадник.

— За мен беше удоволствие, миледи — отвърна той. — Хартуел е грубиян и страхливец, и трябва да му се дръпне един хубав бой. Съжалявам единствено, че не можах да му дам урока, който заслужава. — И той се поклони отново.

— Моля ви, господине, бих искала да узная името на честния човек, който ми се притече на помощ. Сигурно не ще ми откажете, след като самият вие знаете толкова много за мен — настоятелно изрече Мариса, завладяна от неподправено честното му изражение. Припомни си, че го бе видяла да влиза в гостната точно когато самата тя излизаше. Облеклото му контрастираше рязко с ярките като на паун цветове на одеянието на Хартуел. Дрехите му бяха тъмни, а дългата му кестенява коса явно беше неговата собствена, а не перука, каквито носеха мнозина от мъжете.