Белва Плейн - Далеч от дома

Към края на вечерта Синди се напи и трябваше да легне в спалнята, където успя да избърше клоунския си грим в копринените калъфки на възглавниците. Настоящият й приятел, облечен с трикотажна фланелка и джинси, с разлюляна коса до раменете и разперена брада, ярко се открояваше сред гостите с костюми и вратовръзки. Въпреки това всички го харесваха, а Доналд отбеляза, че той „добавя някаква екзотична нотка към интериора“.

— Като си помисля, той може да е по-умен от двама ни, взети заедно. Но от друга страна, може и да не е. Все пак, Бог да го благослови.

И така, преливащ от шампанско и добро настроение, той затвори вратата след гостите, нагласи будилника, за да станат рано за пътуването до Върмонт, и отведе жена си в спалнята.

Тъй като семестърът вече беше започнал, двамата решиха Лилиан да изчака до следващата есен, за да се заеме с подготовката си за вземане на бакалавърска степен по хуманитарни науки.

— Именно от това имаш нужда — рече Доналд. — И какво като не можеш да станеш мисис Реноар или мисис Пикасо? Чудесно ще се справяш в някой музей или аукционна зала. При всички тези познания, дето ги имаш, ти вече наполовина си постигнала целта си. Трябва ти само бакалавърска степен. А междувременно, струва ми се прекрасно, че твоят шеф ти е разрешил да работиш три дни в седмицата, за да си ангажирана с нещо.

— Хауърд Бъзли е върховен.

— Непременно трябва да ме запознаеш с него някой път, не мислиш ли?

— Той няма да ти хареса.

— Защо все ми повтаряш това?

— Не ти го повтарям.

— Е, понякога го правиш. И все пак защо да не ми харесва Бъзли, след като е толкова добър към моето момиче?

— Просто не е твой тип.

— Какво, за бога, си мислиш за мен? Че аз обикалям наоколо и си избирам само клиенти, които са „мой тип“, каквото и да означава това?

Лилиан се засмя.

— Добре де, ще го уредя някой ден. Ама сериозно, какво ще правя според теб през дните, когато не ходя на работа? Вече започвам да се чувствам мързелива и разглезена.

— Няма да ти навреди, ако за известно време намалиш темпото, за разнообразие. Заеми се с четене и с подготовката за курса. Излизай с други жени, обядвай с тях, намери си приятелки.

— Знаеш ли какво, Доналд? Ти си много сладък. И си прекалено добър за мен.

Бил добър за нея! По какъв друг начин би могъл да се държи, освен да е добър към нея?

Всяка вечер, когато се прибереше и влезеше в преддверието, той зърваше масата. Винаги приличаше на картинка от луксозно списание, подредена с малка ваза с цветя, подходящ порцеланов сервиз и датските сребърни прибори от Бъзли. Обикновено тя сервираше някакво необикновено ястие, подбрано от някоя от готварските книги, които тя бе започнала да колекционира и да подрежда на една полица.

— Никога не съм се занимавала сериозно с готвене — каза му тя, — но сега, след като започнах, искам да съм самото съвършенство.

— Ти си съвършена във всичко.

Един ден, като се прибра у дома, я завари развълнувана:

— Изобщо не можеш да си представиш къде бях днес. В мезонета! О, ти наистина трябва да го видиш, Доналд! Нямах ни най-малка представа. Голям е колкото едноетажна къща, толкова е просторен и с такава голяма градина, все едно си някъде далече в предградията. О, аз, разбира се, знаех какво представлява един мезонет, но всъщност да го видиш със собствените си очи, е нещо съвсем друго.

Тъй като определено не проявяваше никакъв интерес към мезонетите, той се заинтересува от нейния ентусиазъм, който винаги му изглеждаше очарователен.

— Цял съм се превърнал в слух — каза Доналд.

— Нали знаеш онова миниатюрното кученце, йоркширския териер, което понякога виждаме във фоайето на блока? Е, та то е на хората, които живеят в мезонета. Семейство Сандърс, така се казват, и тази сутрин момчето, което разхожда кучето, го изгубило. Не мога да си представя как е станало, о, да, халката, която прикрепя каишката към нашийника, нещо не е била наред и кученцето избягало. Е, аз случайно се оказах във фоайето точно тогава, тъкмо излизах, когато момчето се върна и направо не беше на себе си. Глупчо! Вместо да изтича след Спайк… това име не е ли по-подходящо за голямо зло куче, което тежи поне три килограма… той дотича тук. Ето защо аз изхвърчах навън и се втурнах по улицата, завих зад ъгъла и видях едни типове, които отвеждаха Спайк със себе си. О, те наистина изглеждаха едри и яки. Аз писнах: „Това е моето куче!“, и привлякох вниманието на хората наоколо, онези пуснаха Спайк, а аз го грабнах и изтичах у дома. Мисис Сандърс, Клоуи, направо не искаше да ме пусне. Трябваше да се кача горе у тях с нея, да закуся още веднъж, да разгледам къщата й, която е невероятно красива, както и ъгълчето на Спайк, а кошничката му е тапицирана в тон с обстановката.