Сандра Браун - Скандална връзка

— Точно затова не бива да ни виждат заедно извън района на университета.

Положението му тук не беше стабилно. Защо трябваше да рискува? Освен неговите собствени проблеми имаше и други. Тя сама за себе си трябваше да анализира какво означава той да се върне в живота й.

Не. Не можеше да попадне в този капан отново. Сега трябваше рязко да спре. Защо изобщо му бе позволила да говори за онази целувка отпреди десет години, не можеше да проумее, но…

— Имам нужда от приятел, Шели.

Тя повдигна глава и видя дълбоките резки от двете страни на устата му, широката бръчка между веждите. Той бе страдал. Бе познал неизречени трудности. Ако бе опитал да говори за чувства, тя щеше да го отблъсне. Навярно. Може би.

Но тази проста, сърцераздирателна молба за приятелство не можеше да бъде отхвърлена. Той бе известен, да. Но също така бе станал жертва на собствената си слава. Човек от неговия калибър не печелеше приятели сред обикновените хорица, които живееха сивия си живот. Беше реакция на криворазбран снобизъм. А това беше истината — той бе самотен.

Шели погледна нагоре към зовящите, разбиращи очи и видя в тях сянка на несигурност.

— Добре — съгласи се тя и отново тръгна.

Той нагоди крачките си към нейните.

— Каква специалност точно учиш?

— Банково дело.

Той спря.

— Банково дело?

Тя също спря.

— Да, точно така. Ти какво очакваше. Икономика на домакинството? — В гласа й имаше неприкрито раздразнение.

За нейна изненада той избухна в смях.

— Не, аз не съм против еманципацията. Просто не мога да си те представя като дебел банкер в костюм на тънко райе.

— Боже, дано да е така — каза тя и се поотпусна. Отново тръгнаха. — Искам да специализирам в банковото дело от гледна точка на нуждите на жените. Много банки сега имат специални отдели, които обслужват жени, особено такива със собствен бизнес или разведени или вдовици, които за пръв път трябва да се оправят с парите си. Те не са наясно как се прави баланса на чековите им книжки, камо ли как да си открият влог или да изтеглят кредит.

— Имаш моето пълно одобрение — заяви той, постави ръка на сърцето си. — Мисля, че това е страхотна идея.

— Благодаря. — Тя направи лек поклон.

Тротоарите бяха почти опустели. Слънцето се бе настанило точно зад Грешъм Хол и небето бе обагрено в блед нюанс на индиговосиньо. Дъбовете и брястовете, с листа излъскани от хладното есенно време, бяха свели клони над пътеката, придавайки й усещане за интимност. Двамата забелязаха една двойка, която не бе успяла да устои на тази романтична атмосфера.

Стъпките на Грант и Шели глухо отекваха по неравната, покрита с лишеи пътека, докато се приближаваха към влюбените. Младата жена бе опряла гръб върху едно стройно дърво и младият мъж се притискаше към нея. Краката му се бяха вмъкнали между нейните. Главите им бяха леко наклонени, а устните — слети. Ръцете им се бяха сключили около телата им.

Докато Шели с виновно изражение ги наблюдаваше, тазът на мъжа започна леко да се върти, а ръката на жената се плъзна по-надолу от кръста му, за да насърчи приятния натиск. Цялата кръв на Шели се втурна към лицето и го обагри ярко. Тя се престраши да погледне крадешком към Грант и се притесни още повече, когато видя, че внимателно следи реакциите й. Той се усмихна лукаво и ускори крачка, докато изпадналите в унес влюбени останаха далеч назад.

— Сега работиш ли нещо? — попита Грант, за да разсее напрежението помежду им.

— Не. Аз съм просто студентка. Реших да посветя цялото си време и енергия на ученето. Имах необходимите средства, така че не се наложи да работя.

— Парично споразумение със съпруга?

Тя никога не бе обсъждала с някого развода си, но странно защо не бе засегната от въпроса на Грант. Горчивината, която беше изпитвала месеци наред след окончателното подписване на документите, постепенно бе изчезнала. Останаха си съжаленията, но тя не очакваше да мине без тях.

— Да. Не исках да разчитам на Даръл за издръжката си, но смятах, че ми дължи това образование. В крайна сметка стигнахме до споразумение, което устройваше и двама ни.

— Имаш ли нещо против да попитам какво се случи?

— Женитбата ни беше грешка и пет години по-късно се разведохме.

Те пресякоха още една опустяла улица, преди той да продължи:

— Няма ли да ми кажеш някакви подробности?

Тя го погледна.

— Моля те.

— Съжалявам. Не исках да любопитствам. Просто си помислих, че този мъж е ужасен глупак и ако някога го срещна лице в лице, сигурно ще му го кажа.