Сандра Браун - Скандална връзка

— Не само ти бе ужасена от това, което се случи онази вечер. Аз бях потресен — промълви Грант.

Шели го погледна недоумяваща. Той се засмя горчиво.

— Можеш ли да си представиш как затворено общество с размерите на Пошмън Вали щеше да се отнесе към учител, който е бил видян да целува своя ученичка? Щях да имам късмет, ако умра бързо. Слава богу, никой не ни видя онази вечер. За твое добро даже повече, отколкото заради мен. Аз бих могъл да си тръгна. Ти не.

— Ти напусна веднага след това.

Тя бе очаквала с ужас завръщането си в училище след ваканцията. Как щеше да го погледне? Но още преди края на първия час бе узнала, че мистър Чапмън вече не преподава в Пошмън Вали. Той бе напуснал, за да постъпи в екипа на един конгресмен във Вашингтон. Всички отдавна знаеха, че Чапмън работи като учител само докато си осигури работа в столицата, но всички бяха изненадани от внезапното му заминаване.

— Да. Отидох в Оклахома Сити през ваканцията и задвижих връзките си, докато един познат в крайна сметка не ми осигури работата. Не можех да се върна в училището.

— Защо?

Той я прониза с очите си. Гласът му беше приглушен и напрегнат, когато заговори.

— Може и да си била наивна тогава, Шели, но сега вече не си. Знаеш защо трябваше да си отида. Онази целувка съвсем не беше бащинска. Никога преди не ми бе хрумвало да те докосна по този начин, камо ли да те целуна. Моля те, повярвай ми. Не съм таил някакви сластни помисли към теб или някоя друга ученичка. Но когато те прегърнах, нещо се случи. Вече не ми беше ученичка, а желана жена. Съмнявам се дали тогава бих могъл отново да те възприема като ученичка.

Тя мислеше, че напрежението в гърдите й може да я убие. Все пак успя да чуе въпроса му:

— Свърши ли? Искаш ли още кафе?

— Да. Тоест да, свърших и не, благодаря. Не искам повече.

— Хайде да тръгваме.

Грант се изправи и задържа стола й. Тя стана бързо, внимавайки да не го докосне.

— Уф — изрече той, като избута тежката, обкована с месинг врата и излязоха навън. — Свеж въздух.

— Здравейте, господин Чапмън.

Една студентка се спря да го заговори, докато влизаше в ресторанта с други три момичета. Миглите й бяха натежали от спиралата, устните й, покрити с алено червило, бяха широки и плътни, косата й бе подстригана на пластове и накъдрена, за да се получи ефект на небрежност. Шели се почуди дали момичето се бе сраснало с тесните си дънки, защото със сигурност никакъв цип не би издържал такова напрежение. Пищните й гърди не бяха стегнати от сутиен под плетения пуловер.

— Здравейте, мис…

— Цимерман. Понеделник — сряда — петък, лекцията в два часа. Вчерашната ви лекция ми беше изключително интересна — изгука тя. — Проверих за някои от книгите в библиотеката, които ни препоръчахте за четене.

— А прочетохте ли ги?

Момичето примигна недоумяващо за момент, поразена от ироничния въпрос на Грант. После се усмихна облекчено, решавайки да приеме присмеха му като майтап.

— Добре. Когато ги прочетете, бих искал да чуя впечатленията ви.

— О, ще ги чуете. Със сигурност. — Лукаво усмихната, мис Цимерман хвърли поглед към Шели и хладно я прецени. — Чао — каза тя и последва приятелките си в ресторанта.

Бяха извървели половин пресечка по тротоара край книжарниците, когато Грант попита небрежно:

— Без коментар?

— За кое? — попита тя разсеяно.

— За всеотдайността на някои студенти.

Шели го погледна иронично.

— Убедена съм във всеотдайността на мис Цимерман към много неща, но се съмнявам, че науката е едно от тях.

Той се разсмя, хвана ръката й и я поведе през улицата.

— Къде си паркирала?

— Никъде. Днес дойдох до университета пеша.

— Много полезно. Накъде си?

Най-безопасното, мъдрото и лесно нещо щеше да бъде да се сбогува с него тук в този момент. Шели Робинс винаги правеше най-безопасното, мъдро и лесно нещо. Тя спря на тротоара и се обърна към него.

— Благодаря, но мога да продължа сама.

— Не се съмнявам. Но искам да дойда с теб.

— Не е нужно.

— Не съм казал, че е.

— По-добре да не го правиш.

— Защо?

— Защото ти си преподавател, а аз съм твоя студентка — каза тя почти разплакана, без да осъзнава защо.

— Точно като преди. Това ли те притеснява?

— Предполагам. Да.

— С една съществена разлика, Шели. Този път и двамата сме зрели възрастни хора.

Тя се отдръпна, хапейки долната си устна.

Възползвайки се от нерешителността й, той продължи да я убеждава:

— Повярвай ми, последното нещо, от което се нуждая в живота си, е скандал. Не бих направил нищо, което да компрометира някой от двама ни.