Джейн Остин - Разум и чувства

Прислугата бе незабавно отпратена в Девъншир да приготви къщата за пристигането на господарката. Тъй като мисис Дашууд изобщо не познаваше лейди Мидълтън, все пак предпочете да се настани веднага в къщата и да не гостува в Бартън Парк. Освен това така безрезервно се уповаваше на описанието, което сър Джон Мидълтън бе дал на жилището, че не се нуждаеше от предварителен оглед, преди да се настани в него. Нетърпението й да замине нарастваше и поради очевидното задоволство на снаха й от перспективата за отпътуването им. Тя дори не се опита да прикрие това задоволство зад една твърде хладна покана да не бързат толкова със заминаването. Беше настанал удобен момент синът да изпълни обещанието, което бе поел към своя баща. След като при пристигането си в имението бе пренебрегнал изпълнението на това обещание, заминаването на дамите му предоставяше удобен случай. Не след дълго обаче мисис Дашууд отхвърли всякакви надежди това да стане и като разбра накъде отива посоката на неговите приказки, се убеди, че подкрепата му не надхвърля издръжката на семейството през шестте месеца прекарани в Норланд след смъртта на баща им. Джон Дашууд толкова често се оплакваше по повод на домакинските разходи, които все растели и растели, както и от вечните домогвания до кесията му, на които бил подложен всеки с неговото положение в обществото, че приличаше по-скоро на човек, който сам се нуждае от пари, а не на такъв, който ги дава.

Само няколко седмици след първото писмо на сър Джон Мидълтън всичко в бъдещия им дом бе приготвено и мисис Дашууд и дъщерите й вече можеха да предприемат своето пътешествие.

Много сълзи проляха те, докато си вземаха последно сбогом с любимите места. „Мили, мили Норланд! — повтаряше Мариан в навечерието на заминаването, изправена пред къщата по време на своята самотна разходка. Кога ли ще премине мъката ми по теб? Кога ще почувствам някое чуждо място като свой дом? О, дом на радостта! Разбираш ли какво чувствам сега, като те гледам оттук и откъдето никога вече няма да отправя поглед към теб! И вие, дървета — та аз познавам така добре всяко от вас! И след като аз си замина, вие ще си останете същите, не ще отроните нито едно мъртво листо, нито едно клонче не ще остане безмълвно, макар че ние няма да сме тук, за да ви съзерцаваме! Не, ще си останете същите, не ще съзнавате ни радостта, ни мъката, които причинявате, толкова безразлични към това, че други се разхождат под вашите сенки! Но кой ли ще остане тук да ви се радва?“

Дамите бяха обзети от дълбока тъга и първата част на пътуването им се стори неприятна и тягостна, ала към края у тях трепна интерес към околностите на бъдещия им дом и това им помогна да преодолеят носталгията. Видът на долината Бартън ги изпълни с радост. Мястото беше приятно, земята й плодородна, а гледката предлагаше изобилие от гори и ливади. Докато стигне до тяхната къща, пътят лъкатушеше повече от миля. Спретната портичка водеше към малък двор отпред, целият обрасъл в зеленина.

Макар и малка къща, Бартън Котидж бе удобна и подредена и бе съвсем далеч от представата за селска хижа — сградата имаше правилна форма, покривът бе покрит с керемиди, капаците на прозорците не бяха боядисани в зелено, а и стените не бяха обвити в орлов нокът. Тясна пътечка водеше към къщата и оттам към градината зад нея. Дневната не беше по-голяма от шестнайсет квадратни фута и се простираше от двете страни на входа, а зад нея се намираха сервизните помещения и стълбите, водещи към горния етаж. Останалата част от къщата се състоеше от четири спални и две мансардни помещения. Къщата беше нова и в добро състояние. Е, в сравнение с Норланд наистина бе твърде малка и бедна, но щом влязоха вътре, сълзите, породени от спомена за предишния им дом, бързо пресъхнаха. Те се ободриха от радостта на слугите, че най-после ги виждат, а и всяка реши, че заради останалите е длъжна да изглежда щастлива. Беше началото на септември и времето бе чудесно за сезона, а това даваше определени предимства при срещата им с новото място — първите им впечатления бяха благоприятни и това ги предразположи да останат тук за по-дълго време.

Къщата бе разположена сред красива околност. Непосредствено зад нея се издигаха високи хълмове, недалеч от двете й страни се виждаха по-ниски възвишения — някои бяха открити и затревени, а други бяха обрасли в гори и личеше, че там има обработваема земя. По-голямата част от село Бартън бе пръснато именно из тези хълмове и от прозорците на къщата се разкриваше приятна гледка. Пейзажът откъм предната фасада беше чудесен — виждаше се цялата долина чак до земите отвъд нея, която завършваше с хълмовете зад къщата. Тази част, която се простираше между двата най-стръмни хълма, носеше друго име и се разклоняваше в различни посоки.